Исабель Альенде - Портрет в сепия

Здесь есть возможность читать онлайн «Исабель Альенде - Портрет в сепия» весь текст электронной книги совершенно бесплатно (целиком полную версию без сокращений). В некоторых случаях можно слушать аудио, скачать через торрент в формате fb2 и присутствует краткое содержание. Год выпуска: 2004, ISBN: 2004, Издательство: Колибри, Жанр: prose_magic, на болгарском языке. Описание произведения, (предисловие) а так же отзывы посетителей доступны на портале библиотеки ЛибКат.

Портрет в сепия: краткое содержание, описание и аннотация

Предлагаем к чтению аннотацию, описание, краткое содержание или предисловие (зависит от того, что написал сам автор книги «Портрет в сепия»). Если вы не нашли необходимую информацию о книге — напишите в комментариях, мы постараемся отыскать её.

Като дете Аурора дел Валие изживява травма, която изличава спомените й през първите пет години от живота й. Отгледана от амбициозната си и колоритна баба Паулина дел Валие, тя израства в привилегирована среда, в която жените могат свободно да избират попрището си. Аурора става фотограф и има всички предпоставки, за да се радва на живота, но я измъчват ужасни кошмари. След една нещастна любов тя решава да проникне в тайните на миналото и да открие какво е оказало такъв разрушителен ефект върху бъдещето й.
„Портрет в сепия“ е исторически роман за края на XIX век в Чили и поредната великолепна семейна сага, която Исабел Алиенде е населила с героите от първите два романа на трилогията си „Къщата на духовете“ и „Дъщеря на съдбата“.

Портрет в сепия — читать онлайн бесплатно полную книгу (весь текст) целиком

Ниже представлен текст книги, разбитый по страницам. Система сохранения места последней прочитанной страницы, позволяет с удобством читать онлайн бесплатно книгу «Портрет в сепия», без необходимости каждый раз заново искать на чём Вы остановились. Поставьте закладку, и сможете в любой момент перейти на страницу, на которой закончили чтение.

Тёмная тема
Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

— Госпожице Дел Валие! Извинете, сега сте госпожа Домингес, нали не греша? — възкликна и ми протегна и двете си ръце.

— Аурора, учителю, все същата Аурора — отвърнах, като го прегърнах. Сетне му представих доктор Радович и му разказах, че желае да изучава фотография с медицинска цел.

— Вече не ставам за учител, приятелю. Небето ме наказа там, където най-много ме боли — в очите. Представете си само! Сляп фотограф, каква ирония!

— Нищичко ли не виждате, учителю? — попитах разтревожена.

— С очите не виждам нищо, но продължавам да наблюдавам света. Кажете, Аурора, променили ли сте се? Как изглеждате сега? Най-ясният ми спомен за вас е като едно тринайсетгодишно момиче, запънато на вратата на студиото ми като магаре на мост.

— Все съм си такава, дон Хуан — стеснителна, глупава и твърдоглава.

— Не, не, кажете ми например, каква ви е прическата и в какъв цвят сте облечена?

— Госпожата е в лека бяла рокля с дантели по деколтето, не зная точно от какъв плат, защото не разбирам от тези неща, и с жълт колан, в същия цвят като панделката на шапката й. Уверявам ви, че изглежда доста добре — каза Радович.

— Не ме засрамвайте, докторе, умолявам ви — прекъснах го аз.

— А сега бузите на госпожата поруменяха… — допълни той и двамата се разсмяха в един глас.

Учителят разклати една камбанка и в стаята влезе прислужничката с поднос с кафе. Прекарахме около час в оживен разговор за новите техники и фотоапарати, които се използваха в другите страни, и за големия напредък, постигнат в научната фотография. Дон Хуан Риберо беше добре осведомен за всички новости.

— Аурора притежава задълбочеността, съсредоточеността и търпението, необходими на един добър човек на изкуството. Предполагам, че тези качества са нужни и на всеки добър лекар, нали? Помолете я да ви покаже работите си, докторе, тя е много скромна и не би го направила, ако вие не го поискате — посъветва учителят Иван Радович на тръгване.

Няколко дни по-късно се предостави възможност за това. Баба ми бе осъмнала с нетърпими болки в стомаха и понеже обичайните болкоуспокояващи не й донесоха облекчение, повикахме Радович, който веднага дойде и й даде силен комбиниран прах на основата на лаудан. Оставихме я да си почива, излязохме от стаята и навън той ми обясни, че става дума за нов тумор, но че вече била много възрастна за втора операция и нямало да понесе упойката. Можел единствено да контролира болката и да й помогне да си отиде в мир. Попитах колко време й остава, но не беше лесно да се предвиди, защото въпреки напредналата си възраст баба ми беше много здрава и туморът нарастваше бавно. „Подгответе се, Аурора, развръзката може да настъпи след броени месеци“, ми каза. Не можах да сдържа сълзите си — Паулина дел Валие представляваше моят корен, без нея аз оставах на течението и мисълта, че имам за мъж Диего, не ми носеше утеха в усещането, че съм обречена на корабокрушение, а напротив, увеличаваше моя страх. Радович ми подаде носната си кърпа и ме изчака безмълвен, без да ме погледне, смутен от плача ми. Накарах го да ми обещае, че своевременно ще ми съобщи, за да мога да пристигна от чифлика и да бъда до баба ми в последните й мигове. Лауданът подейства и тя бързо се успокои; щом заспа, придружих Иван Радович до вратата. На прага той ме попита дали не би могъл да остане малко, имал още около час свободно време, а навън било много горещо. Адела се беше оттеглила за следобедна почивка. Фредерик Уилямс бе отишъл да плува в клуба и огромната къща на улицата на Армията Освободителка приличаше на неподвижен кораб. Поднесох на лекаря чаша бадемово мляко и се настанихме в галерията с папратите и кафезите с птички.

— Свирнете с уста, доктор Радович — го подканих.

— Да свирна? Но защо?

— Индианците вярват, че така се вика вятърът. Дано полъхне, та да разсее малко жегата.

— Докато аз свиря, защо не донесете вашите снимки. Ще се радвам да ги видя — помоли ме той.

Донесох няколко кутии, седнах до него и се заех да му ги показвам. Започнах със снимки, правени в Европа, когато все още се интересувах повече от естетиката, отколкото от съдържанието; сетне преминах към платинените плаки от Сантяго и към фотографиите на индианци и на селяни от чифлика и накрая му показах цикъла снимки на семейство Домингес. Той ги разгледа със същото внимание, с което преглеждаше баба ми, като от време на време задаваше по някой и друг въпрос. Отдели повече време на снимките на Диеговото семейство.

Читать дальше
Тёмная тема
Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

Похожие книги на «Портрет в сепия»

Представляем Вашему вниманию похожие книги на «Портрет в сепия» списком для выбора. Мы отобрали схожую по названию и смыслу литературу в надежде предоставить читателям больше вариантов отыскать новые, интересные, ещё непрочитанные произведения.


Исабель Альенде - Остров в глубинах моря
Исабель Альенде
Исабель Альенде - Инес души моей
Исабель Альенде
libcat.ru: книга без обложки
Исабель Альенде
Исабель Альенде - Два слова
Исабель Альенде
libcat.ru: книга без обложки
Исабель Альенде
Исабель Альенде - Зорро. Рождение легенды
Исабель Альенде
Исабель Альенде - Ева Луна
Исабель Альенде
Исабель Альенде - Дом духов
Исабель Альенде
Исабель Альенде - A Long Petal of the Sea
Исабель Альенде
Исабель Альенде - Дъщеря на съдбата
Исабель Альенде
Исабель Альенде - Къщата на духовете
Исабель Альенде
Исабель Альенде - Отвъд зимата
Исабель Альенде
Отзывы о книге «Портрет в сепия»

Обсуждение, отзывы о книге «Портрет в сепия» и просто собственные мнения читателей. Оставьте ваши комментарии, напишите, что Вы думаете о произведении, его смысле или главных героях. Укажите что конкретно понравилось, а что нет, и почему Вы так считаете.

x