Чак Паланик - Невидими изчадия

Едната длан на Бранди се разтваря напълно като цвят и се плъзга по плоския корем, там, където блузата й е затъкната в колана.

— Махнаха две от ребрата ми и така и не ги видях повече — казва Бранди. — В Библията пише нещо за вадене на ребра.

Сътворението на Ева.

Бранди казва:

— Не зная защо им позволих да ми направят това.

И Бранди заспива.

Върнете се към онази нощ, когато Бранди и аз започнахме това пътуване, нощта, когато напуснахме хотел „Конгрес“ и Бранди караше така, както можеш да караш само в два и половина през нощта в открита спортна кола със заредена пушка и упоен със свръхдоза заложник. Бранди крие очите си зад очила „Рей-Бан“ и те й дават възможност да кара в малко усамотение. Мигновен проблясък от друга планета през петдесетте, Бранди увива шала си „Ермес“ около кестенявата си коса и го връзва под брадичката.

Аз виждам единствено отражението си в очилата на Бранди, мъничко и ужасно. Все още съм чорлава и разрошвана от студения нощен полъх иззад предното стъкло. Халатът продължава да се влачи, затиснат от вратата. Лицето ми — докоснете ли моето взривено лице, съставено единствено от белези, бихте се заклели, че пипате портокалови кори и обработена кожа.

Пътуваме на изток. Не съм сигурна от какво точно бягаме — от Еви, от полицията, от господин Бакстър или от сестрите Риа. Или от никого. Или от бъдещето. От съдбата. От порастването, от остаряването. От събирането на парчетата. Сякаш с бягството няма да ни се наложи да продължаваме да живеем. Сега съм с Бранди, защото не мога да си представя как ще се справя без нейната помощ. Защото точно сега тя ми е нужна.

Не че наистина я обичам. Него. Шейн.

Думата „любов“ вече ми звучи доста евтино.

Гледам върховната кралица, забрадена с шала „Ермес“ и с очилата „Рей-Бан“ на носа, с гримирано лице, в пулс-пулс, и пак пулс-пулс, и пак пулс-пулс на насрещните светлини. Това, което виждам, като погледна Бранди, е онова, което виждаше Манъс, когато ме заведе на разходката с лодка.

Точно сега, докато съзирам проблясващата до мен Бранди в колата на Манъс, разбирам в какво се влюбих у нея. Влюбих се в себе си. Бранди Александър изглежда точно както изглеждах аз преди злополуката. И защо да не изглежда? Тя е моят брат Шейн. Двамата с Шейн бяхме почти еднакво високи, с една година разлика помежду ни. Еднакви на цвят. С еднакви черти. С еднаква коса, само че косата на Бранди е в по-добра форма.

Добавете към това липосукцията, силикона, изрязаната адамова ябълка, корекциите на очните дъги и скалпа, на челото, ринопластиката, която е направила носа й по-прав, операциите за оформяне на челюстта. Добавете към това години електролиза и по шепа хормони и антиандрогени ежедневно, и нищо чудно, че не я познах.

Плюс идеята, че брат ми е мъртъв от години. Човек просто не очаква да среща мъртъвци.

Всъщност обичам себе си. Толкова бях красива.

Любовният ми товар, Манъс Заключен-в-багажника, Манъс Опитващ-се-да-ме-убие, как е възможно да продължавам да си мисля, че обичам Манъс? Манъс е просто последният мъж, който ме мислеше за красива. Който ме целуваше по устните. Който ме докосваше. Манъс е просто последният мъж, който някога ми е казвал, че ме обича.

Преброяването на фактите действа много потискащо.

Мога да ям само бебешка храна.

Най-добрата ми приятелка чукаше годеника ми.

Годеникът ми едва не ме закла.

Подпалих къща и цяла нощ се целих с пушка в невинни хора.

Омразният ми брат възкръсна, за да ме засенчи на сцената.

Аз съм невидимо изчадие и не съм способна да обичам никого. Не се знае кое от двете е по-лошото.

Минете към това как мокря кърпа на мивката. В подводната баня пещера дори и хавлиите и кърпите за лице са в аква и синьо, украсени с фестон от мидички по ръба. Полагам студената мокра кърпа на челото на Бранди и я будя, за да вземе още хапчета. Да умре в колата вместо в тази баня.

Вдигам Бранди на крака и напъхвам принцесата обратно в жакета.

Трябва да я изведем оттук, преди някой да я е видял в това състояние.

Обувам й обувките и ги закопчавам. Бранди се обляга на мен. Обляга се на ръба на един шкаф. Взема шепа капсули „Билакс“ и ги поглежда втренчено.

— Гърбът ме боли ужасно — казва тя. — Защо ги оставих да ми сложат толкова големи цици?

Върховната кралица изглежда готова да глътне шепа каквото си щете.

Поклащам глава — „Не“.

Бранди вперва поглед в мен.

— Но аз имам нужда от тях.

Показвам й в „Справочник на лекаря“ — „Билакс“, „слабително“.