Чак Паланик - Невидими изчадия

— Дай — казва Бранди.

Устните й са отпуснати и протегнати напред и аз пускам поредния дар от „Тифани“.

В банята, в която се намираме, страшно са прекалили с декоративните щрихи. Цялото нещо представлява подводна пещера. Дори и луксозният телефон е в цвят „аква“, но погледнеш ли през големите месингови илюминатори, виждаш Сиатъл от върха на Капитолийския хълм.

Тоалетната, върху която седя — само седя, капакът под гъза ми е затворен, благодаря — представлява огромна керамична раковина, закрепена за стената. Мивката е огромна керамична мидена черупка, също прикрепена към стената.

Брандиленд, секс игрището на звездите. Тя казва:

— Дай.

Минете към това как пристигнахме тук, а посредникът се оказа едно здраво бичме. Един от онези с футболните стипендии и сключените вежди, които забравят да завършат каквото и да било.

Все едно аз имам право да приказвам, с моите хиляда и шестстотин кредита.

Ето ви го този посредник от клуба на милионерите, получил тази работа от благодарен възпитаник на същия университет, който е искал зет му да успява да издържи буден шест-седем мача в почивните дни. Но вероятно съм малко предубедена.

Бранди надмина себе си в женствената влажност.

Ето ви го този тип с излишък от У-хромозоми, в двуреден син костюм от шевиот, тип, пред чиито лапи дори и огромните длани на Бранди изглеждат мънички.

— Господин Паркър — казва Бранди. Дланта й се гуши в грамадната му лапа. В очите й плува любовният саундтрак на Ханк Манчини 25 25 Хенри „Ханк“ Манчини, (1924–1994) — легендарен филмов композитор, автор на музиката към 80 филма, между които „Закуска в Тифани“, „Виктор/Виктория“, а също и анимационният сериал „Розовата пантера“. — Б.пр. . — Говорихме с вас тази сутрин.

Ето ни във всекидневната на една къща на Капитолийския хълм. Това е поредната богаташка къща, където всичко е точно такова, каквото изглежда. Пищните тюдорски рози по таваните са гипсови, а не от пресована ламарина, нито от фибростъкло. Торсовете на очукани гръцки голи тела са от мрамор, не от мраморизиран гипс. Кутиите на полицата не са емайлирани по маниера на Фаберже . Кутийките са от Фаберже 26 26 Карл Фаберже — прочут придворен бижутер на руските царе Александър III и Николай II, известен най-вече с декоративните си великденски яйца. — Б.пр. — единайсет. Дантелата под тях не е изплетена от машина.

Не само гръбчетата, но и целите предни и задни корици на всички книги по лавиците в библиотеката са подвързани с кожа, а страниците са изрязани. За да го разбереш, не е нужно да вадиш и едно томче.

Краката на посредника господин Паркър все още са плоски в хълбоците. Отпред в единия крачол е натъпкано достатъчно, че да подсказва боксерки вместо слипове.

Бранди кимва към мен.

— Това е госпожица Арден Скоуша, от семейство Скоуша от Денвър, речно извозване на дървени трупи и хартия. — Поредната жертва на Проекта за реинкарнация на свидетели „Бранди Александър“.

Едрата длан на Паркър поглъща мъничката ми ръчица като голяма риба малката — цялата.

Колосаната бяла риза на Паркър ти навява мисли за ядене на чиста покривка. Толкова е изгладена и четвъртита, че напитки да сервираш върху издутата му гръд.

— Това — кимва Бранди към Сет — е полубратът на госпожица Скоуша, Елис Айлънд 27 27 Арден Скоуша — от името на козметичната компания „Елизабет Арден“ и Nova Scotia — Нова Шотландия. Елис Айлънд — най-важният вход към Америка между 1892 и 1954 г., през който са минали над 12 милиона емигранти. — Б.пр. .

Голямата риба на Паркър изяжда малката рибка на Елис.

Бранди казва:

— Ние с госпожица Скоуша бихме желали да огледаме къщата сами. Елис е умствено и емоционално разстроен.

Елис се усмихва.

— Надявахме се вие да го наглеждате — казва Бранди.

— Става — казва Паркър. — Естествено.

Елис се усмихва, подръпва с два пръста ръкава на жакета на Бранди и казва:

— Не ме оставяйте твърде дълго сам, госпожице. Ако не взема достатъчно хапчета, ще получа пристъп.

— Пристъп? — пита Паркър.

Елис обяснява:

— Понякога госпожица Александър забравя, че я чакам, и не ми дава лекарството.

— Получавате пристъпи? — пита Паркър.

— Това е ново за мен — казва Бранди и се усмихва. — Няма да получиш пристъп — казва тя на новоизлюпения ми полубрат. — Елис, забранявам ти да получаваш пристъпи.

Минете към нас, разположили се в подземната пещера.

— Дай.

Подът под гърба на Бранди е застлан със студени плочки във формата на риби, подредени така, че краищата им да се застъпват — една рибя опашка между две рибешки глави, както нареждат сардините в консервите. Покриват целия под на банята.