Чак Паланик - Невидими изчадия

— И — обажда се Гоно Риа с уста, пълна с предъвкана китайска храна — всеки път, когато тя се прибираше от болницата със счупено и пренаправено чело или адамова ябълка, изрязана напълно като на дама, кой, мислиш, се грижеше за нея през тези две години?

Минете към нашите, които спят в леглото си през планини и пустини оттук. Минете към тях и техния телефон и когато преди години някакъв луд, пищящ, отвратителен извратеняк им се обади и изкрещя, че синът им е мъртъв. Синът, когото те не искаха — Шейн, беше умрял от СПИН и този мъж не искаше да каже къде и кога — а после се изсмя и затвори.

Минете пак вътре в апартамент 15-Г, където Диа Риа размахва пред лицето ми моя стара снимка и казва:

— Ето как искаше да изглежда тя. И след десетки хиляди долари от Кати Кети по-късно, ето как изглежда.

Гоно Риа додава:

— По дяволите. Бранди изглежда по-добре.

— Ние сме хората, които обичат Бранди Александър — казва Пай Риа.

— Но ти си онази, която тя обича, защото имаш нужда от нея — казва Диа Риа.

Гоно Риа казва:

— Онзи, когото обичаш, и онзи, който те обича, никога, никога не са един и същи човек. Бранди ще ни изостави, ако смята, че ти имаш нужда от нея — но и ние имаме нужда от нея.

Този, когото обичам, е заключен навън в един багажник, със стомах, натъпкан с валиум, и се чудя дали все още му се пишка. Брат ми, когото мразя, възкръсна от мъртвите. Смъртта на Шейн беше прекалено хубаво нещо, за да бъде истина.

Първо избухналият флакон с лак не го уби.

А сега дори и смъртоносният вирус на СПИН не можа да ми помогне.

Брат ми не е нищо друго, освен едно гадно горчиво разочарование след друго.

Някъде се чува как се отваря и затваря врата, после още една, после се отваря друга врата и ето ви я Бранди, която казва „Дейзи, миличка“, и пристъпва в дима и чача музиката, облечена в невероятен пътен костюм тип „Първа дама“ на Бил Блас 22 22 Бил Блас (1922 — 2002) — прочут американски моделиер, известен най-вече със спортните си дрехи. — Б.пр. от плътен тъмнозелен плат, поръбен с бял кант, със зелени обувки на висок ток и много шик зелена чантичка. На главата си носи еконекоректни изискани пера от зелен папагал от дъждовните гори, превърнати в шапка. И Бранди казва:

— Дейзи, миличка, не се цели с пушка в любимите ми хора.

Всяка от едрите, обкичени с пръстени длани стиска шикозна кремава пътна чанта.

— Хайде някой да ни помогне. Това са само кралските хормони — казва тя. — Дрехите ми са в другата стая.

Тя се обръща към Софонда:

— Госпожице Пай Риа, трябва да тръгвам.

На Кити казва:

— Госпожице Диа Риа, засега съм направила всичко, на което съм способна. Направихме изместването на скалпа напред, корекцията на веждите и на очните дъги. Изрязахме адамовата ябълка, оправихме контурите на носа и челюстта, корекцията на челото…

Все едно по някакво чудо не съм познала стария си обезобразен брат.

На Вивиен Бранди казва:

— Госпожице Гоно Риа, останали са ми още няколко месеца подготовка в реалния живот и няма да ги прекарам завряна в този апартамент.

Минете към това как потегляме с фиата, претоварен с багаж. Представете си отчаяни бегълци от Бевърли Хилс със седемнайсет подхождащи си чанти с багаж, които мигрират през страната, за да започнат нов живот в селяшкия Среден запад. Всичко е много елегантно и изискано — една от онези епични семейни ваканции на семейство Джоуд 23 23 Семейство Джоуд — герои на Стайнбек от романа „Гроздовете на гнева“. — Б.пр. , само че наопаки. Оставяйки след себе си диря от изхвърлени аксесоари, обувки, ръкавици, ешарфове и шапки, за да облекчим своя товар, та да можем да прекосим Скалистите планини — това сме ние.

Това е, след като дойдоха полицаите — без съмнение, управителят им се бе обадил и казал, че някаква обезобразена психопатка с пушка заплашва всички на петнайсетия етаж. Това е, след като сестрите Риа пренесоха всичкия багаж на Бранди по пожарното стълбище. Това е, след като Бранди казва, че трябва да замине, имала нужда да премисли нещата, нали разбирате, преди голямата операция. Нали разбирате. Трансформацията.

Това е, след като гледам ли, гледам Бранди и си мисля: Шейн?

— Това е такава огромна отговорност — казва Бранди. — Нали разбирате — да станеш момиче. Завинаги.

Да взема хормони. До края на живота си. Хапчетата, пластирите, инжекциите — цял живот. Ами ако се намери някой, един-единствен човек, който би я обикнал, би направил живота й щастлив такава, каквато си беше, без хормоните, грима, тоалетите, обувките и операциите? Трябва поне да се поогледа малко по света. Бранди обяснява всичко това, а сестрите Риа се разплакват и започват да махат за сбогом и да трупат пътните чанти в колата.