Чак Паланик - Невидими изчадия

Пускам хапче валиум между графитените устни.

— Разказвала ли съм ти някога как семейството ми ме изхвърли? — казва Бранди след синята глътчица. — Говоря ти за първото ми семейство. Рожденото ми семейство. Разказвала ли съм ти тая гадна историйка?

Отпускам глава между коленете си и поглеждам право надолу към върховната кралица, положила глава между стъпалата ми.

— От два дни ме болеше гърло, не ходех на училище и въобще — казва Бранди и додава. — Госпожице Арден? Ало?

Поглеждам я. Толкова е лесно да си я представиш мъртва.

— Госпожице Арден, моля — казва тя. — Дай.

Пускам поредния валиум.

Бранди преглъща.

— Не можех да преглъщам с дни — продължава тя. — Толкова ме болеше гърлото. Едвам говорех. Нашите, разбира се, решиха, че е ангина.

Когато гледам надолу, главата на Бранди е почти под моята. Само че лицето й е наопаки. Очите ми гледат право в тъмната вътрешност на графитената й уста, тъмния и влажен вход към вътрешностите и органите й и всичко останало зад сцената. Бранди Александър зад кулисите. Наопаки тя прилича на напълно непозната.

А Елис беше прав — разпитваш хората за тях само за да можеш да им разкажеш за себе си.

— Културата — казва Бранди, — пробата, която взеха за ангина, се оказа положителна за трипер. Третата сестра Риа, нали се сещаш. Гонорея — казва тя. — Онези мънички гадни вируси, гонококи. Бях на шестнайсет и имах трипер. Нашите не го понесоха добре.

Не. Не, не го понесоха.

— Откачиха — казва Бранди.

Изхвърлиха го от къщи.

— Крещяха ми колко съм болен — казва Бранди.

Изхвърлиха го.

— Под „болен“ според мен разбираха „гей“ — казва тя.

И после го изхвърлиха.

— Госпожице Скоуша? — казва тя. — Дай.

И аз й давам.

— И после ме изхвърлиха от проклетата къща.

Минете към господин Паркър, който стои пред вратата на банята и казва:

— Госпожице Александър? Аз съм, госпожице Александър. Госпожице Скоуша, вътре ли сте?

Бранди се надига и се обляга на лакът.

— На Елис му става нещо — казва той през вратата. — Според мен трябва да слезете долу. Госпожице Скоуша, брат ви май получи припадък.

Лекарства и козметика са пръснати навсякъде по аквамариновите плотове. Бранди се е проснала полугола на пода сред разсипани хапчета, капсули и таблетки.

— Той й е полубрат — извиква Бранди в отговор.

Дръжката на вратата изтраква.

— Трябва да ми помогнете — казва Паркър.

— Спрете веднага, господин Паркър! — крясва Бранди и дръжката престава да се върти. — Успокойте се. Не влизайте тук — казва тя. — Онова, което трябва да направите — и докато го казва, гледа мен, — онова, което трябва да направите, е да притиснете Елис на пода така, че да не се нарани. Аз ще сляза след минутка.

Бранди ме поглежда и извива графитените си устни в огромна усмивка-арка.

— Паркър? — казва тя. — Слушате ли ме?

— Моля ви, побързайте — идва откъм вратата.

— След като притиснете Елис на пода — казва Бранди, — втъкнете нещо в устата му. Имате ли портфейл?

Отговорът се бави.

— Портфейлът ми е от кожа на змиорка, госпожице Александър.

— Тогава сигурно много се гордеете с него — казва Бранди. — Трябва да го напъхате между зъбите му, за ди държите устата му отворена. Седнете върху Елис, ако се наложи — Бранди се усмихва в нозете ми — въплъщение на злото.

От долния етаж през вратата се чува дрънчене на истински оловен кристал.

— Побързайте! — крясва Паркър. — Започнал е да чупи!

Бранди облизва устни.

— След като отворите устата му, Паркър, бръкнете вътре и стиснете езика му. Ако не го направите, той ще се задави и ще се окажете седнал върху труп.

Мълчание.

— Чувате ли ме? — пита Бранди.

— Да стисна езика му?

Още нещо истинско, скъпо и далечно се троши.

— Господин Паркър, скъпи, надявам се, че сте застрахован — казва принцеса Александър, а лицето й е подуто и зачервено от напиращия смях. — Да — казва тя. — Стиснете Елис за езика. Притиснете го на земята, дръжте устата му отворена и измъкнете езика му колкото можете навън, докато сляза да ви помогна.

Дръжката на вратата се завърта.

Воалите ми са на тоалетката и не мога да ги достигна.

Вратата се отваря достатъчно, че да удари обутото с обувка на висок ток стъпало на Бранди, просната, разкикотена и натъпкана с валиум, полугола сред хапчетата на пода. Това ми стига, за да видя лицето на Паркър с единствената слята вежда, и е достатъчно за лицето, за да ме види седнала върху тоалетната чиния.