Чак Паланик - Невидими изчадия

В петък вечер тук, на хълма, ще е пълно с хлапета, които казват: „А виж там, това е моята къща. Синята светлина в прозореца значи, че нашите гледат телевизия.“

Развалините са просто няколко пласта каменни блокове, крепящи се един върху друг. Вътре земята е плоска и камениста, покрита със счупени стъкла и бодлив треволяк. Навред край нас, освен на пътя отпред, стените на Роки Бът се издигат като канари над пунктирната мрежа на уличните лампи.

Можеш да се задушиш от тишината.

Имаме нужда от място, където да отседнем. Докато не измисля какво следва. Докато не намерим някакви пари. Имаме два, може би три дни преди Еви да се прибере вкъщи, и трябва да изчезваме. После се сещам, че просто ще й се обадя и ще я изнудя.

Еви ми е много задължена.

Мога да се оправя с това.

Бранди пришпорва фиата към най-тъмните развалини, после гаси фаровете и набива спирачки. Двете с Бранди спираме така внезапно, че само коланите ни задържат да не се натресем в таблото.

Трясъци и дрънчене от удар на метал в метал звънтят и отекват в колата около нас.

Музика, сияйна като сребро, се издига изпод седалките на колата. Халки за салфетки и сребърни лъжички се изсипват върху нозете ни. Между краката на Бранди падат свещници. Сребърен поднос, лъснал на звездната светлина, стърчи изпод седалката на Бранди и гледа нагоре между дългите й бедра.

Бранди ме поглежда. Навела брадичка, тя смъква очилата на върха на носа си и извива гримираните си вежди.

Свивам рамене. Излизам да освободя любовния си товар.

И след като отворих багажника, Манъс не помръдва. Коленете му опират в лактите, дланите му са притиснати до лицето, стъпалата подпъхнати под задника — същински зародиш във военни дрехи. Навсякъде около него — не бях забелязала… Тази вечер преживях голям стрес, така че ми простете, дето не съм го забелязала още в дома на Еви, но навсякъде около Манъс блестят сребърни прибори. Пиратско съкровище в багажника на фиата му и други неща.

Реликви.

Дълга бяла свещ — това е то свещ!

Бранди скача от седалката и идва да погледне.

— Мамицата му! — казва тя и подбелва очи. — Мамицата му!

Има и пепелник — не, това е гипсова отливка на ръчичка, точно до безчувствения задник, на Манъс. Такива отливки се правят в началното училище — притискаш ръчичка в тенекия мокър гипс, за да я подариш на мама в Деня на майката.

Бранди отмята кичур коса от челото на Манъс.

— Страшен сладур, страшен — казва тя, — но мисля, че ще получи мозъчно увреждане.

Твърде много усилия би ми струвало тази вечер да обяснявам писмено всичко на Бранди, но би било съвсем излишно Манъс да получава мозъчно увреждане.

Лошо, че е само от валиума.

Бранди сваля своите „Рей-Бан“, за да го огледа по-добре. Развързва шала „Ермес“ и разтърсва буйно коси — изглежда добре, хапе устни, навлажнява ги с език, в случай че Манъс се свести.

— На сладурите — казва Бранди — обикновено най-добре е да им даваш барбитурати.

Май ще запомня това.

Повдигам Манъс и той сяда в багажника, а краката му се провесват над бронята. Очите на Манъс, електриковосини, светват, изгасват, светват, втренчват се.

Бранди се навежда, за да го огледа хубаво. Брат ми се готви да отмъкне годеника ми. Тук вече искам всички да са мъртви.

— Събуди се, миличък — казва Бранди, хванала Манъс за брадичката.

А Манъс се вторачва в нея:

— Мамо?

— Събуди се, миличък — казва Бранди. — Всичко е наред.

— Сега ли? — казва Манъс.

— Всичко е наред.

Чува се леко барабанене, барабаненето на дъжд по покрива на палатка или затворен гюрук.

— Божичко! — Бранди отстъпва назад. — Исусе Христе!

Манъс примигва и се втренчва в Бранди, после в скута си. Единият крачол на военните му панталони става все по-тъмен, по-тъмен и по-тъмен до коляното.

— Сладък е — казва Бранди, — но току-що се напика.

Върнете се към пластичната хирургия. Върнете се към щастливия ден, когато сте излекувани. Дългата ивица кожа е висяла от врата ви два-три месеца, само че ивицата не е само една. По-скоро са половин дузина стъбълца, защото най-вероятно ще ти направят много наведнъж, та пластичният хирург да разполага с повече тъкан за работа.

За реконструкция тези дълги веещи се ивици висят от долната част на лицето ти около два месеца.

Казват, че първото нещо, което хората забелязват в тебе, са очите. Зарежи ги тия надежди. Приличаш на някакъв месен субпродукт, смлян и изакан от машината за сандвичи „Мляс мляс“.

Мумия, разпадаща се в дъжда.