Чък Паланюк - Оцелелият

Отвъд прозорците продължава да е Спокейн. Сградите. Река Спокейн. Слънцето, което се налага да споделяме. Паркинг, фасове.

Питам я защо не предупреди сервитьорката.

— Как ще реагираш, ако някой непознат ти съобщи такава новина? Само ще й съсипя деня — казва Фертилити. — И личната й драма ще забави поръчката ми.

Ям черешов пай, който ще раздразни стомаха ми. Могъществото на внушението.

— Просто обръщаш внимание на схемите — казва тя. — След като различиш всички схеми, екстраполираш бъдещето.

Според Фертилити Холис не съществува хаос.

Има само схеми, схеми върху други схеми, които въздействат върху други схеми. Схеми, скрити зад други схеми. Схеми в схемите.

Ако се вгледаш внимателно, историята само повтаря себе си.

Това, което наричаме хаос, е всъщност схема, която не разпознаваме. Това, което наричаме случайност, е схема, която не дешифрираме. Наричаме безсмислица това, което не проумяваме. Наричаме глупост това, което сме неспособни да разчетем.

Няма свободна воля.

Няма променливи.

— Съществува само неизбежното — казва Фертилити. — Има само едно бъдеще. Нямаме избор.

Лошата новина е, че сме безсилни.

Добрата новина е, че не можем да сгрешим.

Сервитьорката в другия край на ресторанта изглежда млада, красива и обречена.

— Аз обръщам внимание на схемите — отбелязва Фертилити.

Заявява, че не може да не обръща внимание.

— Те са в сънищата ми. Все повече и повече всяка следваща нощ. Всичко. Все едно четеш историческа книга за бъдещето всяка нощ.

Затова знае всичко.

— Затова знам, че ти трябва чудо за телевизията.

Трябва ми добро предсказание.

— Затова съм тук. — Изважда дебел бележник от пътната чанта. — Дай ми период. Дай ми дата за предсказанието.

Когато и да е, казвам, след две седмици.

— Какво ще кажеш за верижна катастрофа — предлага тя, четейки от бележника.

Колко коли, питам я.

— Шестнайсет — отговаря тя. — Десет убити. Осем ранени.

Няма ли нещо по-сензационно?

— Пожар в казино в Лас Вегас? Полуголи танцьорки в големи пернати корони, лумнали в пламъци и прочее.

— Жертви?

— Не. Леки наранявания. Но много материални щети.

Нещо по-голямо.

— Експлозия в солариум?

Нещо забележително.

— Бяс в национален парк.

Скучно.

— Катастрофа в метрото.

Приспива ме.

— Зелен активист, препасан с бомби в Париж.

Прескочи го.

— Преобърнат петролен танкер.

На кого му пука за такива неща?

— Аборти на кинозвезди?

Великолепно, казвам. Зрителите ще решат, че съм истинско чудовище, когато прогнозата ми се сбъдне, Фертилити прелиства бележника.

— Лято е, за бога! — възкликва. — Нямаме голям избор от бедствия.

Казвам й да продължава да търси.

— Следващата седмица Хо Хо — голямата панда в Националния зоопарк ще пипне венерическо заболяване от гостуваща панда.

Няма начин да кажа такова нещо по телевизията.

— Бум на заболявания от туберкулоза?

Прозявка.

— Магистрален снайперист?

Прозявка.

— Нападение от акули?

Очевидно остъргва дъното на тенджерата.

— Състезателен кон със счупен крак?

— Разрязана картина в Лувъра?

— Ранен министър-председател?

— Паднал метеорит?

— Заразени замразени пуйки?

— Горски пожар?

Не, казвам й.

Твърде тъжно.

Твърде префърцунено.

Твърде политическо.

Твърде езотерично.

Твърде грубо.

Няма чар.

— Изригнала лава? — предлага Фертилити.

Твърде бавно. Няма драма. Предимно материални щети.

Проблемът е, че филмите на ужасите създават у всички прекалено високи очаквания от природата.

Сервитьорката донася пилешката яхния и лимоновия ми пай и налива кафе в чашите ни. После се усмихва и тръгва да умре.

Фертилити прелиства напред-назад бележника.

В стомаха ми черешовият пай предизвиква борба. Спокейн е отвън. Вътре е климатикът. Нищо не напомня схема.

— Пчели-убийци? — казва Фертилити.

Къде, питам.

— Ще пристигнат в Далас, Тексас.

— Кога?

— Следващата неделя сутрин в осем и десет.

Няколко, рояк, колко?

— Милиарди.

Чудесно, казвам й.

Фертилити въздъхва и започва да рови в пилешката яхния.

— Мамка му! — казва. — От самото начало си знаех, че ще го избереш.

И така, милиарди пчели-убийци дожужават в Далас, Тексас в осем и десет в неделя сутринта точно по разписание. Въпреки моите мижави петнайсет процента пазарен дял от телевизионни зрители за моята изява.

Следващата седмица телевизията ми отпуска цяла минута и тежката артилерия — фармацевтични компании, автомобилостроителни компании, петролни и тютюневи конгломерати се редят на опашка за вероятни спонсори, ако извърша още по-голямо чудо.