Чък Паланюк - Оцелелият

Това е да имаш семейство без близки. Това е връзка без обвързване.

На сцената прожекторите са топли.

Това е да те обичат без риска да обичаш някого в замяна.

Помня го като съвършения момент да умра.

Не беше Рай, но по-близо нямаше да стигна.

Вдигнах ръце и хората нададоха възторжени възгласи. Спуснах ръце и хората замлъкнаха. Сценарият ме чакаше на подиума да го прочета. Списъкът ми съобщаваше кой от какво страда в мрака наоколо.

Кръвта на всички беше алкална. Сърцата на всички бяха отворени за мен. Така се чувствах, когато крадях в магазините. Така се чувствах, когато слушах изповеди по горещата си телефонна линия. Така си представях секса.

Представяйки си Фертилити, зачетох:

Ние всички сме божествени творения.

Всички ние сме частиците, създаващи нещо цялостно и красиво.

Млъкнех ли, хората затаяваха дъх.

Дарът на живота, четях от сценария, е безценен.

Слагам ръка върху заредения пистолет в джоба ми.

Трябва да пазим безценния дар на живота, независимо колко болезнен и безсмислен ни се струва. Покоят, продължавам, е дар тъй съвършен, че само Бог може да го даде. Само най-егоистичните Божии чеда открадват най-прекрасния му дар, единствения Му дар, по-велик от живота. Дарът на смъртта.

Този урок е за убиеца, за самоубиеца, за поддръжниците на абортите, за страдащите и болните.

Само Бог има право да изненада чедата си със смърт.

Нямах представа какво говоря, докато не стана твърде късно. И може би беше съвпадение или може би агентът е разбрал какво съм намислил, когато поисках да ми намери пистолет и куршуми, но сценарият наистина ми прецака плана. Как да прочета това и после да се самоубия? Толкова глупаво щеше да изглежда.

Затова не се самоубих.

Останалата част от вечерта оправда всички очаквания. Хората се прибраха по домовете си с чувството, че са спасени, а аз си казах, че ще се самоубия някой друг път. Моментът беше напълно неподходящ. Протаках, а да улучиш момента е всичко.

Освен това.

Вечността е завинаги.

Заобиколен от тълпи усмихнати хора, усмихващи се на мен в мрака, аз, който бях прекарал целия си живот, чистейки бани и косейки морави, си казах, защо да прибързвам?

Бях се отмятал и преди. Защо да не се отметна сега? Практиката поражда съвършенство.

Ако може да се нарече така.

Сметнах, че още малко грехове ще ми помогнат да закръгля автобиографията си.

Това е предимството да си вече прокълнат навеки.

Сметнах, че Адът може да почака.

Преди този самолет да се разбие, преди записващата лента в „черната“ кутия да привърши, едно от нещата, за които искам да се извиня, е „Книгата с много лесни молитви“.

Хората трябва да узнаят, че „Книгата с много лесни молитви“ не беше моя идея. Да, продадоха се двеста милиона екземпляра. В глобален мащаб. Наистина. Да, позволих им да напишат името ми върху корицата, но книгата беше рожба на въображението на агента. Преди това книгата беше хрумване на някого от писателския екип. Някакъв си драскач, устремил се към върховете. Забравил съм го.

Важното е, че книгата не беше моя идея.

Ето какво се случи. Един ден агентът идва при мен с онези танцуващи пламъчета в кафявите му очи, които означават сделка. Според него съм подплатен солидно. Особено след като издадохме онези библии, върху които раздавах автографи в книжарниците. Притежавахме огромно гарантирано пространство по рафтовете в книжарниците и аз бях на турне.

— Не очаквай литературното турне да е нещо забавно — казва ми агентът.

Подписването на книги, казва агентът, е точно като последния ден в гимназията, когато всички искат да напишеш нещо в албума им, само че литературното турне може да продължи до края на живота ти.

Според програмата ми аз съм в денвърски склад и подписвам стока, когато агентът ми осветлява идеята си за малка книжка с молитви, които хората да използват в ежедневието си. Представя си я като книжка с меки корици с поеми в бял стих. Петдесет страници. Най-много. Посветена на околната среда, децата и прочее безопасни теми. Майки. Панди. Нищо, което да настъпи някого. Обичайни проблеми. Отпечатваме името върху корицата, казваме, че съм я написал аз, и пускаме продукта като флагман.

Хората трябва да знаят още, че така и не видях книгата, докато не излезе вторият тираж, след като се разпродадоха петдесет хиляди бройки. На мнозина вече започваше да им втръсва от мен, но брожението само покачваше продажбите.

Случи се следното. Един ден седя в зелената стая и чакам водещата на някаква дневна телевизионна програма. Пренасям ви доста напред след турнето за подписване на библии. Идеята сега е, че ако се появя на екрана и се включат достатъчно зрители, ще пусна свое предаване. Затова сега съм в зелената стая и си споделям козметични тайни с някого, с актрисата Венди Даниълс или нещо такова, и тя ме моли за автограф. Изважда „Книгата с много лесни молитви“. За пръв я виждам, кълна се. Кълна се в купчина библии, подписани собственоръчно от мен.