Чък Паланюк - Оцелелият

И няма такова нещо като преквалификация на знаменитости.

Няма да видите залезли кинозвезди да се връщат в колежа за професионална преориентация. Единствената ми възможност беше да организирам телевизионни игри, но не съм толкова умен.

Бях подминал зенита и от гледна точка на времето ми се отваряше нов подходящ прозорец да извърша самоубийството си. Почти го направих. Таблетките бяха в ръката ми. Бях толкова близо. Планирах да погълна свръхдоза метатестостерон.

Точно в този момент агентът ми се обажда по телефона. Вика, наистина с пълно гърло, както звучи, когато един милион крещящи християни скандират името ти в Канзас Сити, такова въодушевление отеква в гласа му.

По телефона в хотелската стая агентът ми казва, че съм получил най-добрия ангажимент в кариерата си. Следващата седмица е. Трийсет секунди между реклама на маратонки и на ресторант за тако. В най-гледаното време през седмицата за основно почистване.

Замислям се удивено как тези хапчета бяха почти в устата ми.

Вече не ми е скучно.

Сателитна телевизия, милиони-милиарди зрители — ето го върховният момент, последният ми шанс да извадя пистолет и да се застрелям с приличен зрителски дял.

Съвсем показно мъченичество.

— Има една уловка — казва ми агентът по телефона. Крещи: — Уловката е, че им обещах да демонстрираш чудо.

Чудо.

— Нищо забележително. Не се налага да разделиш водите на Червено море и прочее — отвръща. — Да превърнеш вода във вино ще е достатъчно, но помни — няма ли чудо, няма да пуснат материала.

Фертилити Холис се появява отново в живота ми в Спокейн, Вашингтон, където ям пай и пия кафе инкогнито в „Шари“, когато тя влиза и тръгва право към моята маса. Фертилити Холис няма вид на кръстница-фея, но появата й все пак изненадва.

Невинаги.

Фертилити с древните си сиви очи, отегчени като океана.

Фертилити с досадните й въздишки.

Тя е преситеното око на урагана, който е светът около нея.

Фертилити с нейните ръце и лице, безжизнени като на препатил корабокрушенец, като на безсмъртен, на египетски вампир, наблюдавал милиони години телевизионните повторения, които ние наричаме история. Тя се отпуска на стола срещу мен и аз се радвам, понеже и без това ми трябва за чудото.

Това е по времето, когато все още успявах да се изплъзна от антуража си. Още не бях станал никой, но вървях натам. Заради медийното безразличие. Заради спада в популярността ми.

Фертилити подпира вяло лакти върху масата и скрива лице в шепите, скучноцветната й червена коса виси безжизнено около лицето й, сякаш току-що е пристигнала от планета с по-слаба гравитация от земната. Сякаш когато е тук, въпреки че е кожа и кости, тежи четиристотин килограма.

Облечена е разделно — блузка и панталони, обувки, влачи платнена пътна чанта. Климатикът работи и надушвам фабричния й омекотител, сладък и фалшив.

Изглежда обезводнена.

Изглежда на път да изчезне.

Изглежда изтъркана с гума.

— Не се вълнувай — казва тя. — Това съм аз без грим. Тук съм по работа.

Работата й.

— Точно така. Ужасната ми работа.

Питам я как с рибката ми.

— Добре — отговаря тя.

Невъзможно е срещата ни да е съвпадение. Сигурно ме следи.

— Забравяш, че знам всичко — казва Фертилити и пита: — Колко е часът?

Един и петдесет и три следобед, отговарям.

— След единайсет минути сервитьорката ще ти донесе ново парче пай. С лимонов крем този път. По-късно само шейсетина души ще дойдат на вечерната ти проповед. Утре сутрин нещо, наречено Уокър Рижър Бридж, ще се срути в Шревънпорт. Където и да се намира Шревънпорт.

Казвам, че налучква.

— И — подсмърква надменно тя — ти трябва чудо. Иначе лошо ти се пише.

Може би, отговарям. Кой не се нуждае от чудо в наши дни? Откъде знае толкова много?

— Както знам — тя кимва към другия край на заведението, — че онази сервитьорка е болна от рак. Знам, че паят, който ядеш, ще ти раздразни стомаха. След няколко минути в Китай ще пламне киносалон, плюс-минус, зависи каква е часовата ни разлика с Азия. Точно сега във Финландия един скиор предизвиква лавина, която ще погребе дузина хора.

Махва с ръка и болната от рак сервитьорка приближава.

Фертилити се навежда напред през масата и казва:

— Знам го, защото знам всичко.

Сервитьорката е млада, с коса, със зъби и всичко останало, тоест, няма нищо нередно или болнаво във вида й, и Фертилити си поръчва пилешка яхния със зеленчуци и сусамово семе. Пита дали го сервират с ориз.