Чък Паланюк - Оцелелият

Устата казва:

— Тук съм по работа.

Ужасната й работа.

— Ужасната ми работа — казва тя. — Разгарът на сезона е.

Не говорим за това.

— Не искам да говорим за това — казва тя. Поздравления, прошепвам. За пчелите-убийци, имам предвид.

На стената е надраскано: „Как се нарича момиче от култа Кридиш, свърнало по кривия път?“

Труп.

Как се нарича педераст от култа Кридиш?

Устата казва:

— Трябва ти ново бедствие, нали?

По-скоро петнайсет-двайсет, прошепвам.

— Не — отвръща устата. — И ти си като всички мъже, на които съм се доверявала. — Алчен.

Искам само да спасявам хора.

— Алчно прасе.

Искам да спасявам хора от бедствията.

— Ти си дресирано куче.

Правя го, за да се самоубия.

— Не искам да умираш.

Защо?

— Защо какво?

Защо иска да съм жив? Защото ме харесва?

— Не — казва устата. — Не те мразя, но ми трябваш.

Но не ме харесва.

Устата казва:

— Всички сме отегчени.

Стената казва: „Чуках Санди Мур.“

Около това още десетима са надраскали: „Аз също.“ Някой друг е надраскал: „Някой тук да не е чукал Санди Мур?“

До него е надраскано: „Аз не съм.“

До него е надраскано: „Педераст“.

— Всички гледаме едни и същи телевизионни програми — казва устата. — Всички слушаме едно и също по радиото. Повтарят едно и също един на друг. Няма изненади. Всичко е едно и също. Повторение.

Червените устни в дупката казват:

— Всички сме отрасли с едни и същи телевизионни програми. Все едно на всички са ни имплантирали чипове с еднаква изкуствена памет. Не помним почти нищо от истинското си детство, но помним всичко, случило се на семействата от сериалите. Целим едно и също. Страхуваме се от едно и също.

Устните казват:

— Бъдещето не е светло.

— Много скоро всички ще мислим едно и също по едно и също време. Ще бъдем в съвършен унисон. Синхронизирани. Обединени. Уеднаквени. Точни. Като мравките. Насекомите. Овцете.

Всичко е толкова производно.

Цитат от цитат от цитат.

— Големият въпрос, който хората си задават, не е „Каква е същността на битието?“ — казва устата. — Големият въпрос, който хората си задават, е „Откъде е това?“.

Слушам устата, както слушах признанията на хората по телефона, както се ослушвах за признаци на живот в криптите. Защо тогава съм ти нужен, питам я.

— Защото си израснал в различен свят — казва устата.

— Защото ако някой ще ме изненада, това ще си ти. Не си част от масовата култура, все още. Ти си ми единствената надежда да видя нещо ново. Ти си вълшебният принц, способен да развали магията на отегчението. Транса на ежедневната еднаквост. Минала съм по този път. Била съм там. Ти си контролна група от един вид.

Но не, прошепвам, аз не съм толкова различен.

— Напротив — казва устата. — И да останеш различен е единствената ми надежда.

Дай ми тогава няколко предсказания.

— Не.

Защо не?

— Защото повече няма да те видя. Хората ще те изядат и ще те изгубя. Отсега нататък ще ти давам по едно предсказание седмично.

Как?

— Така — казва устата. — Като сега. И не се безпокой. Ще те открия.

Според графика ми съм в тъмно телевизионно студио и седя на кафяво канапе — шейсет на четирийсет смес от полиестер и вълна, съдейки по допира, широка плетка, обработена да не се лекьосва, и избледняла в центъра на дузината прожектори. Стилист еди-кой си е направил прическата ми. Дизайнер на дрехите ми е еди-кой си. Бижутата ми са предоставени от еди-кого си.

В автобиографията ми пише, че най-радостен и удовлетворен се чувствам, когато изживявам пълноценно всеки ден от живота си. Комюникетата до пресата съобщават, че подготвям нова телевизионна програма, половин час късно нощем, когато ще приемам телефонни обаждания от хора, нуждаещи се от съвет. Ще им предлагам нови гледни точки. Според съобщенията в пресата от време на време програмата ще включва ново предсказание. Катастрофа, земетресение, цунами, ята скакалци, запътили се към вас, та за всеки случай останете на нашия канал.

Нещо като вечерни новини преди събитието. В съобщението новото шоу е наречено „Умиротворение“.

Амо може да се нарече така.

Фертилити каза, че някой ден ще стана известен. Заяви, че ще разкажа на целия свят за нея и най-добре да уточним фактите.

Тя каза, че след като стана известен, трябва да опиша очите й като котешки. Косата й — буреносна. Това бяха точните й думи. Да, а устните — като ужилени от пчели.

Каза, че ръцете й са гладки като филе от пилешки гърди.