Джоана Линдзи: Златокосият великан

Събуди го силно измяукване. Лейди Ела очевидно не бе склонна да чака повече за закуската си. Без да отваря очи, Ранулф Фиц Хю протегна дългата си ръка, напипа проскубаното козиняво кълбо, вдигна го високо и го пусна върху широката си гръд.

— Май че е време да ставаме, а? — Въпросът бе произнесен със сънлив глас и се отнасяше до котката, но отговорът дойде от неочаквана посока.

— Господарю?

Ранулф се сепна. Бе забравил, че предната вечер не бе взел само любимото си животно в леглото. Проститутката — една от многото жени, които кръстосваха страната и се предлагаха на бойците му — се притисна в него и отърка голото си бедро в коляното му. Ранулф не отвърна на ласката. През нощта се люби с жената, тъй като усети в себе си желание, но вече бе настъпила сутринта и намеренията му бяха съвсем други.

Той седна в леглото и плесна здраво задните части на жената. Веднага след това погали удареното място, за да я поуспокои.

— Хайде, момиче, изчезвай!

Тя се понацупи, но гримасата й не му направи впечатление. Вярно, че бе най-хубавото от леките момичета, но Ранулф поначало бе безразличен към тях. Дори не помнеше името на нощната си гостенка, макар не за пръв път да топлеше ложето му.

Тя се казваше Мей и бе наясно, че я забравя в мига, в който извадеше монета от джоба си и й я подхвърлеше. Да, но този мъж не можеше да бъде забравен. Просто не можеше да не мисли за него поне по сто пъти на ден. Защото Мей стори непростимата грешка да намеси чувствата в своя занаят. Знаеше, че това ще я погуби, но вече бе много късно да промени каквото и да било. Бе влюбена — както и всички останали жени, съзрели веднъж този мъж. „Колежките“ й не правеха изключение — те мразеха Мей, тъй като бе единствената, която Ранулф викаше при себе си. Ако проститутките знаеха, че той изпраща оръженосеца си да доведе „оная, русата“, забравил за пореден път името й, едва ли щяха да й завиждат толкова много. За него обаче тя представляваше едно единствено нещо — продажна женска, която ще му достави удоволствие и толкоз.

Тя въздъхна тежко, когато той, чисто гол, излезе от палатката по нужда. Както повечето мъже Ранулф не обръщаше внимание на голотата си, щом не присъстват дами. А проститутката не е дама. Но Мей все пак се съмняваше, че същите тези дами ще се възмутят чак толкова, удаде ли им се да съзрат едрата и хармонична фигура на Ранулф Фиц Хю. Защото на пръсти се брояха мъжете, които можеха да се похвалят с такова тяло. А че сър Ранулф отбягваше благородните госпожици така, както се заобикаля задръстен нужник, си оставаше техен проблем.

Мей се изплаши, когато осъзна колко време е загубила, докато си мисли за разни неща. Както обикновено, сър Ранулф се бе събудил в лошо настроение и ако в този миг я откриеше все още в палатката си, можеше да я сполетят какви ли не ужасии.

Но тази сутрин Ранулф бе в сравнително добро настроение; цяло чудо, поне що се отнася до Лензо Шепърд. Вместо да го срита в кръста — редовният ритуал на събуждане — той само разроши рижата му коса и стовари лейди Ела в скута му, за да я нахрани.

— Дали пък тази нощ Мей не му е доставила по-голяма наслада от друг път, а? — обърна се Лензо към своя спътник, оръженосеца Кенрик, който тъкмо навиваше ленената си кърпа.

По-възрастният оръженосец само поклати глава и проследи с поглед Ранулф, който се скри в храсталака.

— О, не, та тя винаги се отнася с него по-добре, отколкото с всички нас. — Думите му прозвучаха примирено и в тях не се таеше озлобление.

Както всички останали, така и тези двамата знаеха отлично, че в присъствието на Ранулф жените не им обръщат внимание. Поне за Лензо този факт нямаше значение, тъй като бе едва на четиринадесет години и нямаше никакъв опит с другия пол.

— Просто е доволен, че скоро ще приключи най-сетне с това специално поръчение — продължи Кенрик и отново изгледа Лензо с тюркоазеносините си очи. — Старият Брюн, който ни е препоръчал за тази работа, е сметнал, че тя не е кой знае колко трудна; ти обаче знаеш отлично, че от всичко на този свят Ранулф най-мрази да се занимава с благородни дами.

— Да. Според Сърл той изобщо няма да приеме тази задача.

— Е, не я е и приел окончателно. Във всеки случай все още не е побутнал парите на лорд Ротуел, макар че разреши на хората на лорда да ни придружат.

— А, те само ни бавят. Но не разбирам защо…

— Ей, вие, пак ли сте се разклюкарствали като момиченца?

Лензо се изчерви и стана припряно от мястото си, Кенрик обаче се ухили широко. Сърл и Ерик се присъединиха към тях. Неотдавна двамата млади мъже бяха въздигнати в рицарски сан. Ранулф уговори церемонията с последния лорд, който ги нае — вместо заплащане.