Джоана Линдзи - Златокосият великан

Вглъбен в мислите си, Ранулф не забелязваше действията на Тео. Внезапно обаче осъзна, че юношата стои до него, потопил ръка във водата, и движи кесията по вътрешната страна на бедрата му. Ранулф се вцепени, връхлетян от внезапно подозрение. Нима животът бе опротивял на този момък! Съмненията му се оправдаха напълно в мига, в който ръката на момчето се плъзна още по-нататък и се озова не там, където трябваше. Ранулф обърна лице към Тео, чиито очи бяха придобили стъклен отблясък и буквално го изпиваха. Последва светкавична реакция.

Таванските греди се разлюляха от яростния му рев, той сграбчи момчето и с едно единствено движение на ръката го запокити напряко през стаята.

— Гръм и мълнии, тази жена ми изпраща да ме къпе мъжеложец!

Тео се изправи с усилие на крака и продума навъсено:

— Трябваше само да кажете „не“ и нямаше да ви притеснявам.

— „Не“ ли? — извика Ранулф, невярващ на ушите си. — Ти, гаден малък помияр! Благодари се, че още не съм ти отскубнал оная работа и не съм ти я натикал отзад. Изпарявай се, докато не съм си променил решението! Хайде!

Тео излетя като тапа от стаята. Ранулф проследи бягството му с поглед, искрящ от гняв. Не бе достатъчно предпазлив. Поведението на Тео бе твърде женствено и би трябвало още в началото да се досети с кого си има работа. Заблуди го подозрението, че стопанката е изпратила момчето като съгледвач, нещо, което изобщо не отговаряше на истината. По дяволите, дамата да не си мислеше, че е някой от проклетите содомити? Нима наистина приличаше на такъв? Е, всъщност тези неща не личат от пръв поглед, нали?

Всички тези мисли преминаха бързо през ума му и гневът му се уталожи. Дори и за краля се носеше мълвата, че предпочита да споделя ложето си с момченца; нищо, че бе безстрашен войн с великански ръст. В живота се срещаха мъже, които обичаха и двете неща, други пък предпочитаха или само едното, или само другото. В църквата често се проповядваше на тази тема и Ранулф бе наясно с широкото разпространение на това противоестествено влечение. И все пак до този момент никой не се бе одързостявал да се сближи с него по този начин. Този женчо Тео трябваше да благодари на Бога, че Ранулф не го разкъса на парчета.

Рейна рядко използваше столчето, което бе поставена за нея в средата на ваната, застлана с кърпи. И този път тя не седна върху него. Чувстваше потребност да се потопи дълбоко в горещата вода, за да се отпуснат мускулите й и да спрат болките. Тъй като бе малка на ръст, не й бе нужна чак толкова много вода. Във ваната имаше мирово масло, чийто екзотичен, сладък аромат я успокояваше. Тя откри маслото в товара със съкровищата, изпратени от баща й и от този момент се влюби в този аромат.

Вратата се отвори и Рейна се надигна учудена от ваната — не можеше да е Уенда, тъй като тя бе донесла вече останалата част от горещата вода, загрята върху печката в стаята на лорда. Позна Теодрик и се потопи обратно. Чу го, че отпраща Уенда и се учуди, че се е върнал толкова бързо. После зачака нетърпеливо да й съобщи някакви новини. Нещо й подсказваше, че известията му няма да я зарадват. Затова и не го подкани да започва.

Вече бе разговаряла с трапезника и бе сигурна, че долу всичко ще протече горе-долу добре, но заедно с това бе наясно, че положението й на домакиня не ще й позволи да си остане в стаята. Обаче това бе единственото място, в което можеше да си почине истински, а в момента се нуждаеше тъкмо от почивка и от нищо друго. Никой освен Тео и Уенда нямаше право да влиза в тази стая без разрешение, а когато самата Рейна се намираше в нея — нещо, което не се случваше твърде често — всички знаеха, че не бива да я притесняват. Тези правила бяха създадени заради Тео. На нейните госпожици и придружителки бе известно, че той обслужва тяхната господарка, но не бяха наясно в качеството си на какъв го върши. Не представляваше тайна и фактът, че не се интересува от жени — твърде явно проявяваше своите предпочитания. Само че повечето от госпожиците бяха все още твърде млади, за да оценят правилно ситуацията, ако, не дай Боже, случайно влезеха, докато той й помагаше по време на къпане.

Етелинда, сестрата-близначка на Тео, бе лична прислужничка на Рейна от дванадесетата й година. И тъй като близнаците бяха почти неразделни, Рейна се видя принудена да свикне и с присъствието на Тео в покоите си. Първоначално момчето извършваше работи, присъщи на мъжете прислужници. Но не след дълго той пое някои от задълженията на сестра си, когато тя имаше друга работа. Оказа се, че движенията му са по-меки и нежни и по тази причина Рейна предпочиташе да бъде сресвана и подстригвана именно от него. Освен това той почистваше по-добре както дрехите, така и стаята й, тъй като мръсотията бе нещо, което го отвращаваше.