Джоана Линдзи - Златокосият великан

Във вътрешния двор бяха разположени множество по-малки обори и складове. Тук имаше градина с кошери, както и кухня, макар че по-късно в жилищното крило е била построена нова, по-модерна кухня — явно хранещите се са предпочитали ястията да са що-годе топли.

Самият замък, боядисан с бяла вар, притежаваше изключително дебели зидове и се извисяваше на височина над тридесет метра, като ъгловите кули бяха с още пет метра по-високи. Заради чудовищната височина жилищното крило, състоящо се от цели три етажа, се пресичаше от яка подпорна стена. Тук бяха спалните помещения на войниците, на втория етаж — новата кухня и горният каптаж на водата, а на третия — голямата зала. В жилищните помещения се влизаше през една пристройка, представляваща значително разширение на лявото крило на замъка. Тази пристройка също се издигаше на три етажа. Външното стълбище, което водеше към параклиса до голямата зала, завършваше с подвижен мост.

Ранулф успя да види по-голямата част от имението със собствените си очи, а и оръженосецът Обер буквално ги заля с подробности за замъка, докато ги съпровождаше до залата. Друг словоохотлив осведомител се оказа прислужникът, когото младата лейди нарече Тео. Той отговаряше охотно на всеки въпрос, задаван му от Ранулф, и по тази причина гостът се съгласи младежът да му помага по време на банята; още повече, че бе изпратил Лензо да почисти меча и изцапаните с кръв доспехи.

Обичайната практика бе, когато гостът се къпе, да го обслужва някоя от слугините, а ако гостът бе особено важен, същото се вършеше от самата стопанка, тоест съпругата на лорда или в редки случаи — от дъщеря му. Никога не бяха смятали Ранулф за толкова важен посетител, че да му служи стопанката и той приемаше с охота това отношение. В замяна на това обаче девойчетата от домакинството се изтрепваха да му предлагат услугите си и той си спомняше за немалко приятни мигове, в които къпането не бе единственото му занимание.

Всъщност очакваше да дойде онова сластно русокосо девойче, което зърна в залата, преди да го заведат в приготвената за него стая. Вместо него обаче се появи младежът, придружен от прислужници, които внесоха голяма вана, съдове с гореща вода и поднос. Виното, сиренето и хлябът щяха за известно време да поутолят глада му, преди да настъпи времето за следобедната трапеза. Имаше дори и дрехи за смяна, нещо, с което Ранулф не бе свикнал — първо заради извънредния си ръст, и второ, понеже все пак не бе особено влиятелна личност. Реши, че господарката на Клайдън го е сметнала за особено важен, и то не само, защото й каза, че идва от името на нейния сюзерен — очевидно тя нямаше предвид лорд Ротуел — а поради факта, че спаси нея и замъка Клайдън от враговете й, които и да бяха те.

Не се подразни, че не са му изпратили някое девойче, тъй като предната нощ се бе наситил. Но присъствието на Тео му бе малко неприятно. В забавените движения на този строен юноша се долавяха женственост и грациозност, които сигурно щяха да отминат с годините. Тъмноруси къдрици се виеха покрай ушите и тънкия врат, а кафявите му очи гледаха твърде дръзко и нахакано за слуга. Но младежът бе хубав… или поне щеше да стане хубав някой ден, когато узрееше и се превърнеше в мъж.

Ранулф забеляза как лейди Рейна положи ръка върху рамото на юношата, докато му даваше разпорежданията си. Този жест биеше на очи, тъй като не бе обичайно благородната дама да докосва своя слуга. Освен това до слуха на Ранулф достигна и фразата й: „А след това можеш да дойдеш и за мен.“ Не разбираше какво точно означават думите й, но изглежда че чувстваше момъка твърде близък. В такъв случай той явно се радваше на доверието й и сигурно знаеше за нея всичко, което си струваше да се знае. Вероятно бе тук по нейно разпореждане, а това значеше, че и стопанката желае да получи сведения за Ранулф. До този момент обаче юношата все още не бе задал нито един въпрос, а само осведомяваше госта за Клайдън и обитателите му.

Ранулф влезе в голямата, кръгла вана. Седна и в резултат на огромното му телосложение водата стигна до гърдите му. Той така и не забеляза, че Тео следи всяко негово движение с искрящи очи.

Момъкът бе едновременно възхитен и изплашен. В живота си все още не бе виждал толкова красиво и огромно мъжко тяло. Всеки от мускулите на този човек издаваше челичена сила. Ръцете му бяха в състояние без всякакви усилия да строшат човешка кост. Дълги, дълги крака, малък, заоблен, хубав задник, огромен гръб и всичко това опънато, стегнато и сякаш обвито в златиста кожа. Тео бе длъжен да поеме риска дори с опасност за живота си. Но не знаеше точно как да подходи към мъж като Ранулф.