Джоана Линдзи - Златокосият великан

Месец след последното си писмо баща й загина при обсадата на Акр. Той така и не узна кого от двамата е предпочела. Графът й написа писмо, в което я осведоми за смъртта на баща й; той споменаваше също, че Роже е споменал за сгодяването на дъщеря си, но не и името на избраника.

Не се съмнявам, че ще приема човека, когато Роже е избрал за вас и че той ще положи клетва за вярност пред мен. Роже ме обичаше много — както и аз него — и мисля, че едва ли се е спрял на някой мой враг. Така че имате моята благословия и ви разрешавам да се омъжите.

По-нататък графът пишеше, че желае обрядът да се състои в някой от следващите месеци — заради личната безопасност на Рейна. Той настояваше и за допълнителни подробности около предстоящото събитие.

В първия момент Рейна се обърка, но бързо осъзна какво е сторил баща й. Той бе скрил истината от своя приятел и сюзерен, за да й даде възможност сама да избере своя жених. От друга страна пък лорд Ги бе станал неин настойник след смъртта на баща й и вече имаше правото както да й избере съпруг, така дори и да обяви настойничеството за продан. В такъв случай тя щеше да си остане неомъжена. Разбира се, лордът едва ли щеше да постъпи по този начин. Той винаги се отнасяше добре към нея и я харесваше, защото бе дъщеря на приятеля му. В техния свят обаче чисто човешките отношения често отстъпваха на заден план, колчем въпросът опреше до някоя изгодна женитба. Ако графът не дадеше своето съгласие и не одобреше избраника й, тя можеше и да изгуби наследството. По тази причина писа на Ричард и го помоли да дойде в Клайдън. Не посочи причини, тъй като не желаеше да му предлага женитба в писмена форма, но подчерта, че въпросът е спешен. Не бе лесно да го открие и след като той не се обади в продължение на цял месец, тя реши да пише и на Джон. По това време бе готова да се омъжи за когото и да е от двамата, още повече, че кастеланът на графа настояваше да узнае за кога е определено бракосъчетанието. Обаче след събитията от тази сутрин и опита на Дьо Рошфор да я отвлече нещата наистина вече не търпяха отлагане. Цяло щастие бе, че през всичките тези месеци я нападна само той.

Тъкмо се канеше да пристъпи към леглото, когато някой отвори със замах вратата. Рейна извика предупредително на влизащия Теодрик; в противен случай тя щеше да се строполи на пода.

— Рейна, да видите само как онази курва Едуина се увива около него — започна Тео и на лицето му се изписа погнуса. — А отгоре на всичко госпожа Хилари ще й нареди да го обслужи, ако вие не разпоредите нещо друго, разбира се. Моля ви, Рейна, нека аз се погрижа за него! Едуина винаги е получавала най…

— Да се погрижиш за кого?

Той въздъхна артистично.

— За златния рицар, за кого другиго?

Рейна също въздъхна, но съвсем естествено.

— Ама, разбира се, за кого другиго! Хайде, върви! — рече тя и махна небрежно с ръка. — Мен какво ме засяга? — А после добави: — Почакай малко! Първо снеми от мен тези дяволски железа.

Той се подчини, но я разсъблече по-бързо и пъргаво от когато и да било. За малко да прихне от смях като го гледаше тъй нетърпелив. И тъкмо той да нарече Едуина „курва“! Смехории!

Останала само по бельо, тя се свлече изтощена на леглото.

— Поне сети ли се да ми стоплиш вода за къпане?

— Естествено — рече той обиден и запокити доспехите й в ъгъла.

— Като е така, прати да повикат Уенда. И още нещо, Тео… — Тя се подпря на лакти. — Ако все пак твоят „златен рицар“ не прояви интерес, не му досаждай и не му се пречкай из краката.

Момъкът кимна, усмихна се широко и изчезна.

Лорд Ротуел категорично не заслужаваше този късмет — човек, домогнал се до просторните си имоти посредством бракове с пет богати жени. А сега се гласеше чрез шести брак да умножи и бездруго чудовищното си състояние.

Ранулф не бе наясно дали в сметката са включени и други имоти и арендни земи, но дори и само Клайдън представляваше великолепно имение. По пътя към замъка той видя многобройните житни ниви, голямо село с поне двеста крепостни, със здрави колиби от тежки, трайни греди, с река и стари, могъщи дъбове. В далечината се въртеше мелнично колело, до него се издигаше господарският дом. Наоколо се простираха безкрайни гори, в които неговият отряд разпъна стана си предния ден, а тази сутрин там останаха колите от обоза, както и целият останал ариергард.

Най-силно впечатление обаче оставяше самият замък. Дори и имението на лорд Монфорд не притежаваше тези размери; същото се отнасяше и за имота на бащата на Ранулф. Просторният външен двор бе ограден от дебел зид, по който на равни разстояния се извисяваха множество кули. От вътрешната страна на насипа имаше доста сгради: обширен обор, навес със сламен покрив и преградки за добитъка, ковачница, пивоварна, различни складове. Вляво се виждаше езерце с рибки, а до него се издигаше гълъбарник. Десният участък на двора пък представляваше истински военен плац.