Джоана Линдзи - Преплетени сърца

Този път майка му явно прие думите му съвсем сериозно, защото лицето й внезапно пребледня.

— Кой? Мили Боже, кой?

Той сви рамене.

— Нямам представа. Може да е някой неин враг, за когото тя дори не подозира, или може да е някой, който иска да нарани мен чрез нея, или да предотврати сватбата.

— В такъв случай трябва незабавно да се ожените!

— Тя не се съгласи — вече й го предложих — засмя се Улфрик.

— Аз ще поговоря с нея…

— Няма да има полза, майко.

— Разбира се, че ще има — убедено заяви лейди Ан. — Тя е разумно момиче. Ако това ще спре нападенията, тя ще се съгласи.

Разумно момиче? Вече бе почти сигурен, че майка му има предвид Джоун, а не Милисънт. Ала нямаше никакъв смисъл да й казва за нежеланието на годеницата му да се омъжи за него. И сама щеше да го разбере, ако се опиташе да я накара да побърза със сватбата.

— Постъпи както искаш — въздъхна примирено той. Познаваше майка си и знаеше, че тя и без това щеше да го направи. Засега бе достатъчно, че я бе предупредил да внимава и да му съобщи веднага, ако някой й се стори подозрителен.

— Всички сте глупаци! Нареждам ви да свършите съвсем проста работа, наистина съвсем проста, а вие оплескахте всичко! И за какво ви плащам? За да ми доказвате що за некадърници сте?

Първата мисъл на Елъри бе, че трябва да престане да нощува в страноприемниците, където Уолтър де Рогтън лесно можеше да го открие. След това му хрумна, че по-скоро би трябвало да убие Уолтър, отколкото момичето, което Де Рогтън го бе наел да очисти. Разбира се, това последното едва ли щеше да се отрази добре на репутацията му, ако въобще си струваше да се грижи за нея.

Не сведе засрамено глава, въпреки че тъкмо това очакваше лордът. Алджър и Кътред, двамата му съучастника, изглеждаха засрамени, но Елъри само сви равнодушно рамене, без да отделя поглед от лицето на работодателя си.

— Просто нещастно стечение на обстоятелствата, милорд — бе единственото му извинение. — Следващия път ще се справим по-добре.

— Следващия път? — извика Уолтър, зачервен от гняв. — Какъв следващ път? В Дънбър имахте много повече възможности за достъп, докато Шефърд прилича на добре защитена крепост, намираща се под обсада. Вътре не може да проникне никой, който няма работа там. Не пускат дори търговците, ако стражата не ги познава.

— Те ще трябва да наемат…

— Ти май не ме слушаш! Шефърд е графство. Един граф не наема, той разполага с васали и крепостни, които работят за него.

— Винаги има начин, милорд, да се постигне това, което искаме — ако не с подкуп или наемане на работа, то чрез измама или тайно проникване. В замъка постоянно влизат и излизат селяни. Освен това през портите минават товарни каруци, сноват проститутки. Познавам една жена, която мога да използвам, ако се наложи. И преди е работила за мен и разбира от отрови. Не е нужно да ми казвате как да си върша работата.

Елъри изобщо не го бе грижа, че пред него стоеше благородник и че думите му можеха да го засегнат. Той бе свободен човек и това му даваше всички права, от които се нуждаеше. Той не правеше никаква разлика между благородник и крепостен селянин. Самият Елъри бе син на лондонска проститутка, нямаше представа кой е баща му и едва проходил, бе изхвърлен на улиците да се грижи сам за себе си. Бе оцелял, въпреки глада и мръсотията, побоищата и спането на открито през най-лютите зими. Един разбеснял се благородник не можеше да го уплаши.

Уолтър трепереше от гняв, на устата му бе излязла пяна и цялото му държание показваше, че не е свикнал да търпи подобно отношение от някой, който не бе достоен да лиже и праха от ботушите му. Още по-зле за него. Ако Елъри бе научил нещо за живота, то бе, че трябва да си взима това, което може, и то с цената на всичко! Защо трябва да се унижава пред някого само защото е с благороден произход и е роден със сребърна лъжичка в устата?

Елъри не се гнусеше от работата си. И преди го бяха наемали, за да убива. Но никак не обичаше да му се казва какво да прави. Освен това не понасяше да му крещят. Той беше едър, доста по-висок от повечето мъже. И ако ръстът му не всяваше достатъчен страх, то поведението му със сигурност го постигаше. Често му бяха казвали, че макар да бе красив по един особено жесток начин, изглеждаше по-страшен дори и от самия грях. Ако не с уважение, бе свикнал да се отнасят към него с предпазливост.

В настоящата му работа го смущаваше единствено жената, която трябваше да убие. Беше я видял в цялата й красота или това по-скоро бе сестра й, която й приличаше като две капки вода, а Елъри имаше слабост към красивите жени. Разбира се, щеше да я убие, но първо щеше да я има. Уолтър нямаше защо да го знае.