Джоана Линдзи - Преплетени сърца

Джоун раздразнено вдигна ръце.

— Пфу, отказвам се да споря с теб!

— Много добре — кимна Милисънт, но сестра й продължи:

— Престани да се инатиш. Сигурна съм, че той никога няма да се отнася към съпругата си така, както към някой нахален и дързък слуга. А именно за такъв те взе в деня, в който пристигна.

— Не, той ще се отнася към съпругата си още по-зле — не се отказваше Милисънт, — защото смята, че има това право.

— Господи, тази негова забележка наистина те е вбесила. Усещам го дори сега.

Милисънт презрително сви устни.

— Изобщо не ме интересува…

— Мили, не се опитвай да ме заблудиш — знаеш, че не можеш. Предпочиташ ли да ти каже, че няма търпение да те отведе в леглото си? Че го изкушаваш да не дочака сватбената церемония? Нима подобен отговор нямаше да те накара да се смутиш и засрамиш. Заслужаваш да те цапардосам, ако сега ми заявиш, че направо си го попитала защо те е целунал.

— Разбира се, че го попитах — смънка Милисънт. — Онази негова целувка едва не ме побърка. Попитах първото, което ми хрумна.

— Едва не те побърка? — заинтригувано попита Джоун.

— Знаеш какво искам да кажа.

— Всъщност, не съм напълно сигурна — замислено отвърна сестра й. — Имаш предвид, че си била смутена и объркана? Или имаш предвид, че си изпитала толкова много непознати неща, които не разбираш и които са те накара ли за миг да изгубиш разума си? Не, няма значение. И в двата случая това е добре.

Милисънт сърдито изръмжа.

— Никак не ми харесва някой да обърква мислите ми, а тъкмо това стана, когато той ме целуна.

— Разказвала ли съм ти за онзи път, когато ме целуна оръженосецът на татко?

Милисънт примигна.

— Сър Ричард? И татко не го е одрал жив?

Джоун заговорнически се изкиска.

— Разбира се, аз не съм казвала на татко. В крайна сметка нищо лошо не бе станало, а след това той се разсипа от извинения. Ако трябва да бъда искрена, аз се почувствах поласкана. Но вече бях влюбена в Уилям.

Милисънт се облегна на стената.

— Предполагам, че искаш да ми кажеш нещо и затова ми разказваш всичко това.

— Разбира се — усмихна се Джоун. — Нима винаги не правя така? Целувката на Ричард не бе по-различна от тази на татко. Още на следващия ден я бях забравила. Тя не събуди никакви чувства у мен. Но когато Уилям ме целуна за първи път, аз едва не припаднах, толкова силни чувства ме завладяха. Беше толкова вълнуващо, Мили. Състоянието, в което изпадаш, когато желаеш някого, не може да се сравни с нищо друго.

Милисънт се бе изчервила още преди Джоун да свърши, но последната й забележка я накара пламенно да възкликне:

— Аз не го желая! Как бих могла, когато го мразя?

— Вероятно не го мразиш истински. Искаш да го мразиш, това не го отричам. Полагаш доста усилия за това. Но на самата теб ти е доста трудно да осъществиш желанието си.

— Това звучи добре, Джоун, дори разумно. — Гласът на Милисънт бе изпълнен със сарказъм. — Но ти забравяш да споменеш гнева, който този мъж ме кара да изпитвам. Той ме вбесява толкова много, че едва се сдържам да не се изплюя в лицето му. И това ли е знак, че го желая?

Джоун я изгледа с болка в очите.

— Аз се опитвам да ти помогна, да направя нещата по-лесни за теб, но ти явно предпочиташ да се потопиш в нещастието и самосъжалението.

— Не, по-скоро ще намеря начин да избягна всичко това — казах ти го вече няколко пъти, но ти сякаш не ме слушаш. Помогни ми да се измъкна от този съюз, Джоун, а не да вляза в него.

Джоун я погледна състрадателно и хвана ръката й.

— Боя се, че няма такъв начин. Затова предпочитам да се подготвиш и да приемеш неизбежното, а не да страдаш, след като илюзиите ти се разбият.

Милисънт я прегърна.

— Не исках да си го изкарвам на теб…

— По-добре на мен, отколкото на него. Пак ще поговорим, но не днес. Сега по-добре да слезем долу, преди да са тръгнали да ни търсят. Между другото този розов цвят много ти отива.

Милисънт погледна розовата туника, която Джоун й бе заела и изръмжа:

— Последната ти забележка ме накара напълно да изгубя апетита си.

Джоун се засмя и задърпа сестра си надолу по извитите стълби на кулата.

— Започвам да си мисля, че имаш твърде много енергия, която няма къде да изразходваш и затова си толкова кисела и заядлива.

— Не съм заядлива! — възмути се Милисънт.

— Такава си. Но господарката Елга сподели веднъж с мен един изпитан метод, който прогонва всякаква меланхолия и те кара да изразходваш цялата си енергия.

— Предполагам, че се каниш да ми съобщиш някаква голяма тайна?