Джоана Линдзи - Преплетени сърца

Улфрик отново се запита дали родителите му някога се бяха срещали с истинската Милисънт, или са смятали сестра й за нея, но не даде гласност на съмненията си.

— Всъщност баща й е убеден, че любовта е единственото решение.

— Любовта променя хората — съгласи се Гай. — Много пъти съм бил свидетел на това. Виждал съм как един жесток рицар обгражда с нежни грижи сина си, а една зла и опърничава жена се превърна в светица, след като роди няколко деца. Така че не подценявай това чудо на природата, което сигурно ще промени изцяло твоята избраница.

— Питам се защо толкова силно наблегна на последното — засмя се Улфрик. — Може би заради удоволствията, свързани с правенето на деца?

— Много има да се каже за… удоволствията. Така както някое горчиво лекарство може да се подслади с лъжичка мед, така… — Гай млъкна, тъй като синът му вдигна поглед към тавана. — Явно, както обикновено, си решил да ми противоречиш — измърмори той.

— Съвсем не — примирително се усмихна синът му. — Просто не бих сравнил една съпруга с горчиво лекарство, тъй като последното го вземаш и забравяш, докато жената е за цял живот.

— Сравненията нямат значение, ако разбираш какво искам да кажа. А ти разбираш, нали?

— Уверявам те, че винаги разбирам намеците ти, татко. Няма защо да говорим повече за момичето.

Гай се вгледа за миг в очите му, после кимна.

— Добре, що се отнася за качествата й, съм съгласен. Но искам да знам дали помисли по другия въпрос, както те помолих? Трябва да узнаем кой стои зад всички тези нападения.

Когато предишната нощ Улфрик разговаря с баща си, Гай го бе помолил да си помисли за някои конкретни имена.

— Не си спомням да съм имал сериозни разправии с някого — рече Улфрик. — С изключение на един от капитаните — наемници на Джон.

— На крал Джон?

— Да.

— Каква точно бе разправията? — намръщи се Гай.

— Нищо съществено. Просто изгубих един от хората си, паднал пронизан от една уелска стрела, и не бях в настроение да слушам критиките му. Здравата го набих. Когато няколко часа по-късно дошъл на себе си, го чули да се кълне, че ще набучи главата ми на кол.

— Трябвало е да го убиеш.

Улфрик сви рамене.

— Кралят не обича, когато убиват капитаните му заради маловажни неща. А и аз не взех заплахата му на сериозно. Той беше глупак и затова не мисля, че е в състояние да измисли подобно отмъщение. По-скоро би нападнал мен, а не би се опитвал да ме засегне, като убие някой друг.

— Кой може да е тогава?

— Сигурно си мислиш, че имам много врагове — ухили се Улфрик. — Истината е, че не мога да се сетя за никой друг. Но какво ще кажеш за себе си? Ти също ще изгубиш, ако този съюз не се осъществи.

Последните думи на сина му смутиха Гай.

— Не съм се замислял за това, но ти си прав. Ще трябва здравата да се разровя из паметта си. За разлика от теб, аз имам безброй врагове.

— Безброй? — замислено го изгледа младият мъж. — Ти? Та твоята честност е пословична?

— Не съм казал, че враговете ми са честни хора — засмя се баща му. — Тъкмо обратното. Само един безчестен човек би търсил тайно отмъщение. Но искам да се вземат допълнителни мерки за охраната на Милисънт. На кого си възложил да я наблюдава?

— С изключение на мама?

— Сигурно се шегуваш, въпреки че майка ти много стриктно изпълнява задълженията си, а тя смята грижите около момичето за част от тях.

— Всички изходи от замъка се наблюдават, татко. Милисънт не може да направи и крачка навън от кулата си, без аз да узная.

Гай кимна.

— Аз бих засилил ограниченията за влизането в Шефърд. Но когато започнат да пристигат гостите за сватбата, придружени със слугите и оръженосците си, смятам, че трябва да я държим по цял ден в женското крило.

— Тя едва ли ще се съгласи — предупреди го Улфрик.

— Може би, но нямаме друг избор.

— В такъв случай, оставям на теб да й го съобщиш, когато му дойде времето.

Обитателите на замъка започнаха да сядат по дървените пейки в очакване на храната. Дългата маса върху подиума, където се хранеха господарят и свитата му, все още бе празна. Поканените на почетната маса чакаха господарят заеме челното място, за да седнат, но лорд Гай все още бе потънал в разговор със сина си.

Милисънт забеляза, че лейди Ан на три пъти се запътваше към нея, но слугите все я спираха с някакви въпроси. Надяваше се, че майката на Улфрик няма да започне отново с приказките за сватбата. За щастие, явно не бе съдено на лейди Ан да стигне до нея. Тя за пореден път промени посоката си и отиде да вземе съпруга си, за да започнат обяда. Улфрик за миг остана сам и насочи погледа си към Милисънт.