Джоана Линдзи - Преплетени сърца

Освен това нима самият той не се бе заблудил и не бе взел Джоун за нея. Колко ли пъти двете палавници са разменяли местата си?

Можеше да отмине думите на майка си без коментар, ала бе твърде любопитен да разбере дали тя просто се самозаблуждава, което правеше доста често, или наистина не познава Милисънт.

— Какво мислиш за начина, по който тя се облича? — безцеремонно попита той.

Отначало лейди Ан повдигна вежди озадачено, сякаш не разбираше защо я пита, но после си припомни нещо и се усмихна.

— Имаш предвид увлечението й като дете да носи дрипи, като селските момчета? Но, разбира се, тя отдавна е надраснала всичко това.

— Всъщност, майко…

Тя побърза да го прекъсне, защото думата „всъщност“ предвещаваше нарушаване на душевния й покой.

— И много обича да ходи на лов — добави Ан. — А това би трябвало да ти харесва, тъй като ти самият си запален ловец.

— Тя не ходи на лов със соколи.

— Наистина ли? Но аз много добре си спомням, че баща й неведнъж е споменавал…

— Че тя си служи отлично с лъка? — прекъсна я сухо Улфрик.

— Колко си глупав, Улф — снизходително се засмя майка му. — Разбира се, че тя не използва лък. Освен това съм виждала нейния сокол. Великолепна птица. Доколкото си спомням, се казваше Риска. Същото име е носела и първата й птица, която имала като дете. За съжаление някакво жестоко момче я е убило. Сигурна съм, че ще ти разкаже тази история, освен ако вече не го е направила. Било е много неприятно изживяване за нея, така че ако ти го разкаже, ще означава, че те чувства близък.

„Жесток“ сигурно е било определението, което е дала Милисънт, а не майка му. Лейди Ан никога не си позволяваше да прави толкова окончателни и точни характеристики на хората. Значи явно Милисънт бе разказала историята на майка му, но е премълчала името на жестокото момче. А и лейди Ан едва ли би й повярвала, ако й кажеше колко жесток и безчувствен е синът й.

Господи, искаше му да бе научил, че преди толкова години несъзнателно е причинил смъртта на онзи сокол. Не бе имал никакво намерение да го убива, а само да го махне от себе си. Проклетата птица заплашваше да изкълве пръстите му!

И все пак, ако бе разбрал, че птицата е умряла, когато се блъсна в онази стена, може би щеше да остане и да се опита да успокои разгневеното момиче. Явно и за двамата този ден бе останал като един ужасен спомен.

— Като говорим за птици — продължи младият мъж, — видя ли всичките й любимци?

— Всичките?

Майка му отново сви вежди, но след миг устните й се извиха в усмивка, сякаш бе разбрала за какво говори синът й. Както обикновено, се оказа, че греши.

— Вълка ли имаш предвид? Наистина странен домашен любимец, но е много дружелюбен. Можеш да бъдеш сигурен, че по-скоро бих се доверила на него, отколкото на някое от кучетата на баща ти. Знаеш ли, един път заспа в краката ми. Дори не знаех, докато без да искам не го ритнах, а той дори не изръмжа. О, сетих се! — изкиска се майка му. — Тя го нарича Гроулс, нали? Името изобщо не му подхожда, тъй като е кротък като малко котенце.

Явно майка му смяташе, че Улфрик се притеснява от присъствието на вълка. Можеше да й обясни, че имаше предвид големия брой любимци на Милисънт, а не точно този. Най-голямата му тревога беше, че бъдещата му булка, сигурно ще превърне брачната им спалня в конюшня, но реши, че няма смисъл да изказва на глас опасенията си. Майка му сигурно щеше да заяви, че това са маловажни неща, за които не си струва изобщо да се споменава. Улфрик много я обичаше, но понякога държанието й наистина го вбесяваше.

Всъщност и без това нямаше намерение да се оплаква от Милисънт, поне засега. Онази целувка беше все още свежа в паметта му и в интерес на истината, си мислеше повече кога отново ще има възможност да усети вкуса на своята годеница… само, за да се убеди, че желанието му към нея не бе въображаемо.

Обаче бе длъжен да предупреди майка си за трите нападения срещу Милисънт. След като вероятно щеше да прекарва доста голяма част от времето си в компанията на момичето, не биваше да я държи в неведение за евентуалната опасност.

— Не бих искал да те тревожа излишно, майко — започна направо Улфрик, — но трябва да знаеш, че някой се опитва да убие Милисънт.

Лейди Ан ахна. Изражението й бе недоверчиво, явно не му повярва.

— Улф! Не бива да се шегуваш с подобни неща!

— Бих искал наистина да е шега. Но в продължение на няколко дни имаше два, а може би и три опита за покушение срещу Милисънт. Казвам ти го, защото ще бъдеш често с момичето и искам да бъдеш нащрек. Ще те помоля, ако забележиш някой непознат, веднага да ми съобщиш.