Джоана Линдзи - Преплетени сърца

— А би трябвало. Някои мъже много се озлобяват от подобна постъпка и дори си отмъщават по един или друг начин. Ние не знаем дали и той не е като тях.

Милисънт се намръщи. Неколцина от рицарите на Улфрик бяха станали свидетели на препирнята им във вътрешния двор, в това число и неговият брат Реймънд. Сигурно годеникът й наистина се е почувствал засрамен, освен ако не е бил твърде вбесен, за да забележи присъствието на свитата си.

— Може би трябваше да му благодаря, задето едва на удари Стомпер? — смънка Милисънт.

— Не, разбира се, че не. Но твой дълг бе да се увериш, че никой няма да чуе какво му казваш, особено ако думи те не са приятни.

— Ако не са особено приятни, а? — усмихна се сестра й. — Е, в такъв случай ще трябва винаги да шепна, когато разговарям с него.

Джоун също се усмихна.

— Ти се шегуваш, но не забравяй какво ти казах и се опитай да се сдържаш. За жената е много по-лесно да преглътне гордостта си, отколкото за мъжа.

— Нима? Аз пък си мисля, че е обратното, тъй като нашите гърла са много по-малки.

— Пфу! Днес не си склонна да приемаш съвети, нали? Аз просто…

— Не си хаби думите напразно — прекъсна я Милисънт. — Едва се сдържах да не избухна в сълзи, като видях колко е противен онзи човек.

Очите на Джоун се разшириха.

— Наистина ли се чувстваш толкова нещастна?

— Преди броени часове той се закани, че ще ме набие, ако не се облека както той иска, а след това ме заплаши, че незабавно ще се оженим, ако не участвам в този лов. Той възнамерява да сломи волята ми и да ме накара да изпълнявам всяко негово желание — сякаш съм кукла на конци. Как искаш да бъда щастлива?

Сестра й забеляза, че отговорът прозвуча по-скоро гневно, отколкото унило и безпомощно.

— Ти си свикнала да правиш това, което искаш, защото татко ти позволяваше. Един съпруг ще бъде различен… който и да е съпруг.

— Роланд не е такъв.

— Приятелите не се опитват да командват приятелите си, но ако той ти стане съпруг… Мили, не се заблуждавай, че Роланд никога няма да се опита да те направлява. Той може би бил по-снизходителен, но със сигурност ще има случаи, когато ще намира за необходимо да ти заповядва и ще очаква от теб да му се подчиняваш. Бракът не ни нрави равни с мъжете. Ние просто сменяме един господар с друг.

— И ти си готова да се примириш с това? — попита Милисънт с горчив упрек в гласа.

— А какво да сторя, след като винаги е било така и така ще бъде и занапред?

Именно заради това Милисънт мразеше тялото, което обитаваше. Не можеше да се примири с подобна несправедливост. Та тя бе зряла жена, способна да мисли разумно и сама да взема решения. Защо да няма право да определя собствения си живот, така както правеха мъжете? Само защото те бяха по-едри и по-силни, не означаваше, че са по-умни от нея. Те само си въобразяваха, че е така.

— И Уилям ли се отнасяше с теб по същия начин по време на краткия ви брак? Заповядваше ти да правиш това или онова само защото е мъж? — полюбопитства Милисънт.

— Уил ме обичаше — усмихна се сестра й — и затова правеше всичко възможно, за да ми достави удоволствие. Ето това е ключът към щастието ти — да накараш съпруга ти да те обича.

— Пфу, сякаш се нуждая от неговата любов! — презрително изсумтя Милисънт.

— Да, но е точно така — ако спечелиш любовта му, той ще се старае да ти се хареса и ще угажда на желанията ти, а така ще имаш повече свобода. Нима не виждаш колко е просто? Не казвам, че си длъжна да отвърнеш на любовта му, а само, че е полезно да я имаш.

— Може би, ако ме принудят да се омъжа за него, но все още се надявам да го предотвратя. Татко ми даде един месец срок преди сватбата. Той си мисли, че през това време моето мнение за Улфрик ще се промени, но дълбоко греши.

— Не, няма да се промени — въздъхна Джоун. — Тъй като ти дори няма да се опиташ.

Милисънт видимо се наежи.

— Наистина ли искаш да се омъжа за него?

— Не, само че… за разлика от теб, аз не вярвам, че нещо ще попречи на този брак. А след като всичко е предопределено, бих искала ти да си щастлива. Татко обеща ли ти, че ще развали годежа, ако и след месец продължаваш да не харесваш Улфрик?

— Не точно, но ми обеща, че тогава ще обсъдим какво да правим.

— Ако питаш мен, той е бил сигурен, че ще промениш мнението си. Затова ти е отговорил по този начин. Не забравяй това, Мили. Опитай се да направиш усилие, за да видиш Улфрик в по-добра светлина.

— И най-яркият летен ден не би могъл да осигури достатъчно светлина за това.