Джоана Линдзи - Преплетени сърца

Ала дори след като болката премина напълно, Милисънт се боеше да стъпи на крака си. И само защото Джоун на края се оплака, че сестра и постоянно я рита с този крак, докато спят, Милисънт най-после се осмели да го огледа и да отпусне тежестта си на него. Така се увери, че в крайна сметка няма да остане саката.

През онзи незабравим ден в параклиса на замъка Милисънт отправи горещата си благодарност, че кракът й бе зараснал съвсем правилно и тя няма да окуцее. Чак след две години узна кой е бил непознатият и разбра, че наистина е обещана да му стане жена. Той не бе излъгал, но пък тя не можеше да изпитва топли чувства към един човек, който бе убил Риска и едва не я бе осакатил за цял живот. Презираше го и мразеше самата мисъл, че ще бъде принудена да се омъжи за него.

Цели шест години след като научи истината, тя се тревожеше за предстоящата сватба. Но когато стана на четиринадесет, престана да се безпокои. Улфрик не бе дошъл отново в Дънбър и изглежда никога нямаше да се завърне. Така че Милисънт реши да се омъжи за приятеля си Роланд веднага щом той стане достатъчно голям.

Баща й просто ще трябва да се съгласи с нея. С Роланд щеше да бъде щастлива, беше сигурна в това, защото му се възхищаваше и двамата бяха близки приятели. Докато с Улфрик… Не й се искаше дори да си помисли колко нещастен би бил животът й с жесток мъж като него.

Той бе красив още като момче, а сега като мъж бе още по-привлекателен. Обаче не можеше да се сравнява с Роланд, с неговото лице на ангел и тяло на гигант — също като баща му, с когото Милисънт се бе срещнала веднъж, когато бе дошъл да види Роланд във Фулбрей.

Тя и Роланд бяха изпратени във Фулбрей, за да ги възпитават. Повечето от момчетата се обучаваха за рицари извън домовете си, тъй като се смяташе, че близките им няма да проявят достатъчно строгост. Доста момичета също бяха изпращани да бъдат възпитавани от някоя благородна лейди, защото такъв бе обичаят. Ала повечето си оставаха у дома, с изключение на тези, чиито майки бяха починали или прекарваха по-голямата част от времето си в кралския двор, поради което нямаха възможност да възпитават дъщерите си.

Роланд я очарова още от самото начало, защото Милисънт знаеше, че е почти на нейната възраст (на осем години по онова време), но беше доста едър и стърчеше с няколко глави над останалите момчета. Учеше се бързо и бе много сръчен във всичко, с което се заловеше. Отначало Милисънт му завиждаше за лекотата, с която усвояваше уменията, които и тя самата би искала да овладее.

Това бе и причината малкото момиче да се запознае с него. Нямаше никакво желание да стои в замъка заедно с другите дами и да се учи да шие и бродира или как да се държи в обществото — все неща, които изобщо не я интересуваха. Това, което я влечеше, бе навън, на двора за упражнения и сред арената за турнири — полетът на точно насочената стрела, умението да боравиш с копието, смъртоносният размах на меча. Това бе красотата на бойните схватки, вълнуващото усещане за предизвикателство, за границата между живота и смъртта.

Цели две години тя успяваше да се измъква от опеката на господарката Маргарет, чиито усилия да я задържи в салона на горния етаж останаха напразни. Младото момиче се научи как да изработва лък и стрели от наставника по стрелба, който я мислеше за един от младите пажове, нетърпеливи да усвоят бойното изкуство.

Двамата с Роланд имаха много общи черти и затова бързо се сприятелиха. И двамата бяха различни от останалите деца на тяхната възраст: Милисънт — с презрението си към женските занимания, а Роланд — с невероятния си ръст и изключителните си качества.

Преди няколко години се видя с Роланд за последен път, когато той се отби в Дънбър на път за Клайдън, където щеше да прекара ваканцията си. За разлика от нея, той все още се обучаваше в замъка Фулбрей и щеше да остане там, докато получи рицарски сан.

Двамата си пишеха, но не редовно, защото бе доста трудно и скъпо да се доставят съобщенията. Напоследък тя спря да му пише — искаше да му предложи да се оженят, ала не знаеше как да пристъпи към въпроса.

Тъкмо обмисляше как ли баща й ще погледне на желанието й веднага след като получи съгласието му да анулира годежния договор с Де Торп, когато чу тропота на препускащ кон. Вгледа се и видя един конник бавно да приближава към дървото, сред чиито клони се бе настанила. Той едва ли щеше да я забележи, тъй като бе забол очи в земята. Милисънт го позна — това бе един от рицарите, дошли с Де Торп.