Джоана Линдзи - Преплетени сърца

— Да се гиздя заради него? Освен ако не ми дадеш да облека някоя рокля, ушита от коприва.

Джоун бързо закри устата си, но не и преди Милисънт да зърне усмивката й.

— Е, нямам точно такава, но имам други, които не съм обличала… много добре знам, че ти, в пристъп на гняв, изгори последната рокля, която татко ти поръча.

— Ами тогава облечи едната от тях и се представи за мен. Нямам никакво желание доброволно да разговарям с онзи грубиян!

Молбата й не бе невъзможна за изпълнение. Много често в миналото се представяха една за друга. Това бе игра, с която се забавляваха, когато бяха малки деца. Джоун го правеше с удоволствие, защото й се струваше, че докато се прави на Милисънт, по някакъв начин придобива смелостта и дързостта на сестра си — качества, които й липсваха, когато си бе самата тя. Но от няколко години не си бяха разменяли местата, а да го направи сега, и то пред Де Торп не, не би могла! Той я плашеше твърде много.

— Мили, не мога. В негово присъствие се разтрепервам и ме обзема плахост, а ти не би искала той да остане с подобно впечатление за теб, нали? Освен това… нали татко ще разбере…

Милисънт се намръщи.

— Тогава кажи на татко, че не си ме намерила, че съм напуснала замъка, каквото искаш. Нямам никаква причина да общувам с лорд Де Торп, след като договорът за женитбата ми е него и без това ще бъде развален… и то веднага след като успея да поговоря с татко насаме.

— Татко ще се ядоса, ако се върна без теб — заяви Джоун.

— Той много често ми се сърди, но гневът му не трае дълго.

Джоун не бе сигурна, че и този път ще бъда така. В крайна сметка Улфрик де Торп не беше обикновен гост. Баща им би искал да го почете, така както се полагаше на графски син, да го приеме със същото уважение, с което би посрещнал и един граф, както и самия крал. Господи, тя още не бе успяла да му приготви стаята!

Мисълта я накара да пребледнее и тя бързо се обърна към сестра си.

— Ще му кажа, но това няма да му хареса. Така че не отлагай за дълго разговора си с татко, Мили, и се опитай да го успокоиш.

След тези думи изтича от конюшнята, оставяйки Милисънт да се мръщи загрижено.

— Да го успокоя? — промърмори младото момиче. — Как бих могла да го сторя, след като досега само съм го карала да избухва? Ти си тази, която може да го успокои, а не аз! — извика тя след сестра си, но Джоун вече се бе отдалечи ла и не я чу.

Милисънт отиде в оръжейната, за да си вземе лъка. Не възнамеряваше да рискува да я хванат, затова се измъкна през страничната врата и бързо изчезна между дърветата. В душата й бушуваха различни чувства, но нито едно от тях не бе приятно.

Един заек се приближи да я поздрави и девойката спря, за да го погали зад ушите. В тази гора и в околните ливади имаше много приятели, с които се бе сближила през годините. Някои от тях бе отвела в замъка, но повечето не можеше да вземе. Просто бяха твърде много.

Животното усети лошото й настроение и бързо се скри в шубраците. Милисънт въздъхна и продължи с безшумни стъпки. Навлезе навътре в гората, избра дърво, на което се покатери, и се настани удобно на един дебел клон. Пред очите й се разкри цялата околна местност. Така отлично виждаше животните, които още не си бяха намерили топло местенце, където да презимуват. Беше в настроение да убива, но нямаше да го направи. Когато бе ядосана, никога не ловуваше. Беше взела лъка по-скоро за собствена защита, тъй като нападателите й бяха изчезнали в тази гора.

Искаше да избяга от спомените, събудени благодарение на появата на Улфрик. Може би изобщо нямаше да си припомни онзи ден — всичко се бе случило толкова отдавна — ако не бе свързан с твърде много болка и страдание.

С голяма гордост показваше най-новия си приятел — сокола Риска, който бе опитомила. Соколарят се бе отказал от Риска, защото птицата не бе отгледана от съвсем малка и изглежда не можеше да свикне с хората. Всъщност дори бе казал, че ще я даде на готвачките. Доста по-късно Милисънт разбра, че само се е шегувал. Но тогава част от гордостта й, че бе опитомила сокола, идваше и от мисълта, че му е спасила живота.

И точно в този момент се бе появил той, бе привлякъл вниманието й с някакъв странен звук. Гледаше я така, сякаш бе сторила нещо лошо. А след като бе опитомила птицата без знанието на соколаря, промъквайки се в неговото царство, където й бе забранено да припарва, тя много добре знаеше, че наистина бе извършила нещо лошо. Не можеше обаче да си обясни как това непознато момче бе разбрало.