Джоана Линдзи - Синеокият варварин

— И въпреки това не могат да извозят неколцина човека до Шака-Ра — промърмори Шанел.

Марта не я попита за какво говори, просто изрече и своето мнение по въпроса.

— Баща ти едва ли ще позволи приземяването на аеробуси в града. Това е закон за цялата планета. Шака-Ра е единственото място, където все още могат да идват външни посетители.

— Знам законите, Марта.

— Тогава престани да се оплакваш.

— Не съм се оплаквала. Просто ми се струва, че ако баща ми възнамерява да ги допусне в града за състезанията, би трябвало да улесни придвижването им дотам.

— Да си чувала някога той да е опитвал да улесни с нещо посетителите?

Младата жена се засмя. Това беше вярно. Дори преди затварянето на планетата Чалън не се разбираше с мъжете от другите светове. Веднъж Тедра го бе казала много добре:

— Посетителите са или прекалено уплашени от воините и следователно — прекалено сервилни, или прекалено снизходителни, смятайки ги за най-обикновени варвари, които имат нужда от малко цивилизоване.

— Но с тях трябваше да се общува. Естествените ресурси на планетата се търсеха много, особено гаалските камъни; беше се оказало, че те са невероятен енергиен източник, дори изместиха кризилиума, като скъсиха наполовина времето за космически пътешествия на големи разстояния.

— Шака’анците използваха гаалските камъни необработени, само за осветление. Напредналите светове разполагаха с технология, благодарение на която един-единствен камък бе достатъчен да захранва цял град или космически кораб с размерите на транспортния Роувър. И всеки камък беше неизтощим; енергията в него никога не намаляваше. Нищо чудно, че бедните на енергийни източници светове бяха готови да воюват срещу Шака’ан, ако предлагането на гаалски камъни престане. А семейство Ли-Сан-Тер притежаваше най-голямото находище — половин планина, в резултат на което се бе превърнало в едно от най-богатите семейства на цели две звездни системи.

Но когато се появи заплахата от война, тя не дойде от външните светове, а отвътре. Твърде много посетители бяха нарушавали законите — бяха ходили там, където не ги желаеха; бяха си позволявали да имат жени, които не им бе позволено да имат; бяха крали ресурсите на планетата, вместо да ги купуват. Шанел не беше сигурна кое точно бе възпламенило искрата, тъй като тогава бе малка. Но знаеше, че огромна армия воини от намиращата се на изток страна Ба-Хар-ан се бе отправила към Кан-ис-Тра. Несъмнено щеше да последва кървава разправа с посетителите, ако виновниците не бяха открити и планетата не бе затворена.

Разбира се, не напълно. Трябваше да се правят компромиси. Затова аеробусните спирки бяха преместени извън градовете. Там се изпращаха транспортните средства. Откарваха Шака’ански търговци до Центъра за посетители и след това ги връщаха обратно. Посланиците вече не отиваха сами да търсят онова, което им бе нужно, а чакаха, с надеждата то да дойде при тях.

— Ти знаеше ли за него, Марта? — попита Шанел, като погледна към чисто новия, лъскав, небесносин транспортен аеробус.

— Разбира се. Тедра го поръча непосредствено след като ти замина за Кистран. Естествено, преди да разбере, че плановете ти не включват единствено пилотиране за Центъра.

— Нека не започваме пак. Ще направя истинско усилие да се влюбя много бързо, преди баща ми да е взел решението.

— Силно взаимно желание и страст ще свърши работа за начало. Тедра също не обикна Чалън веднага; беше й необходима цяла седмица.

Шанел се приземи безупречно върху площадката за кацане на върха на планината Райк. Този аеробус беше истинска мечта — много по-голям от едноместния Флийтуинг И, с който се бе придвижвала на Кистран. Добре че в часовете по Откриване на света се бе научила да управлява всички най-модерни еднопилотни кораби от звездната система Сентура. В новия й аеробус можеха да се настанят удобно двайсет човека, а отзад имаше доста място за багаж.

Шанел отвори люка и се обърна към своите приятели.

— Тук приключи лесното.

— Не искаш да кажеш, че ще трябва да пътуваме с тях, нали? — попита Джад, вперил ужасено очи в чакащите в края на площадката хатаари.

Младата жена проследи погледа му и се усмихна. Четириногите бяха свикнали да ги яздят. Огромни и космати, с дълги и широки гърбове, те бяха кротки същества, привикнали да работят заедно с човека.

Но преди да бе успяла да успокои Джад, Карис възкликна със страхопочитание: