Джоана Линдзи - Нежен бунт

Джеймс грешеше по отношение и на двете.

— Какво прави той тук? Искам да узная това. Лейди Гранки не одобрява подобни мъже. Никога не би го поканила.

— Сър Антъни не се нуждае от покана, скъпа моя. Той прави това, което си поиска.

— Да, но винаги е бил умен да стои настрана от нашите увеселения.

— Умен? — кратък смях придружи казаното. — В тези неща не се иска ум. Той просто не желае да удържи обещанието си. Вероятно няма жена, която не би пожелала да опита въздействието си върху него. Особено върху този мъж.

— Няма нищо смешно, Ленор. Само да се покаже и половината от жените в залата вече са влюбени в него. Ставало е и друг път. Затова никоя домакиня не би помислила да го кани, ако желае всичко да протече нормално. Той всява прекалено много смут.

— Но това ни дава тема за разговор месеци напред, не си ли съгласна? Определено е прекрасен материал за клюки.

— Лесно ти е да кажеш това, Ленор — намеси се една жена, която изглеждаше разстроена. — Нямаш дъщеря, която да представяш този сезон. Погледни само моята Джейн. Не свали очи от него. Мисля, че никога не би пожелала Пърси отново. Може да бъде толкова трудна понякога.

— Няма нищо лошо в това да гледа, Алис. Само разкажи няколко истории на момичето си и тя ще бъде щастлива, че не я забелязва.

— Но какво прави той тук? Искам да разбера това — въпросът беше повторен по-остро.

— Вероятно държи под око сина си — лукаво подметна Ленор.

— Кого?

— Погледни момчето, което танцува със Сара Лордз. Ако не кажеш, че е одрало кожата на сър Антъни, то значи изобщо нищо не разбираш.

— Боже господи, още едно копеле Малори. Наистина, трябва да вземем мерки и обуздаем тези господа.

— Маркизът призна своя син. Чудя се дали сър Антъни ще направи същото.

— Това е невероятно. Как са могли толкова дълго да пазят тайната?

— Трябва да са го крили някъде досега. Изглежда през този сезон Малори са пълни с изненади. Разбрах, че третият брат се е завърнал.

— Трети брат! — дочу се глас от съседната компания. — Та те са само трима.

— Ти да не падаш от луната, Лидия — каза Ленор злобно — те са четирима. А третият е черната овца на семейството.

— Аз мислех, че тази чест се пада на сър Антъни.

— Като по-млад на него му е отредено второто място. О, бих могла да ти разкажа няколко истории за другия. Беше изчезнал за няколко години и никой не знае къде и защо е бил.

— Не е чудно да не зная, че съществува — отвърна Лидия в собствена защита.

— Здравейте отново.

Розалин се раздразни от безцеремонното прекъсване на разговора. Слава богу, не беше някой от младите й обожатели. За щастие повечето от тях се бяха оттеглили в стаята за игра на карти. Остана сама за известно време и се възползва от възможността да разучи господата от новия си списък. Тъкмо да се занимае с някого от тях, вниманието й беше приковано от влезлия в залата Антъни Малори.

Незабелязано се шмугна зад група възрастни дами. Без усилие заподслушва. Темата на разговора беше безкрайно любопитна за нея. Тя поемаше жадно всяка дума. Някой се опита да я заговори.

Тя погледна госпожа Идън, но с едното си ухо не изпускаше нищо от разговора на старите дами пред нея.

— Толкова бързо ли се измори от танците? — подметна. Младата жена беше озадачена от внезапния въпрос. Още повече се учуди като подочу няколко забележки наблизо и разбра, че те са причина за разсеяността на Розалин.

— Всички знаят, че аз рядко танцувам е друг, освен със съпруга си. Но тази вечер той не можа да ме придружи.

— Така ли?

Очите на Рийгън Идън проблеснаха. Усмихна се и хвана Розалин под ръка.

— Ела, скъпа. Тук е адски горещо. Нека излезем за малко.

Розалин въздъхна. Почти насилствено беше принудена да излезе навън. Госпожа Идън беше доста нахална за възрастта си. Изненада се и от това, че тя вече е омъжена и има дете. А изглеждаше така, сякаш току-що е завършила училище. Това беше жената, която разговаряше с Франсиз, но Розалин не беше успяла на се запознае с нея. Франсиз се погрижи да ги представи една на друга по-късно. Все още развълнувана от срещата си с Малори, не си спомняше за какво са говорили тогава с госпожа Идън и дали изобщо бяха разговаряли.

Госпожа Идън се спря до масата с питиетата. За нещастие Розалин ясно разбираше темата на всички разговори наоколо. Той не беше влязъл в салона. Стоеше на вратата е равнодушен и безгрижен вид. Беше се опрял на рамката и скръстил ръце пред гърдите си. Очите му бавно обхождаха стаята, докато накрая победоносно се спряха на нея. Погледът му светна. Усмихна се и краката й се подкосиха.