Джоана Линдзи - Нежен бунт

Видя го на светло, целият на светло. Това беше изпитание за чувствата й. Човек не можеше да го наблюдава, без да се възхити на изключителната симетрия на тялото му. Широки рамене, тясна талия, слаби бедра, дълги крака. Да, той беше висок. Не беше го забелязала преди. Всяка фибра на тялото му излъчваше чувственост. Тя вече беше забелязала това. Вечерният му костюм имаше безпогрешна кройка, макар че черният цвят му придаваше тъжен вид. Но все пак му отиваше. Не можеше да си го представи облечен в ярки дрехи като някое конте. Това едва ли по-силно би привлякло вниманието на околните. Само с появяването си той беше завладял съзнанието на всички.

— Той е дяволски красив, нали?

Розалин се сепна, разбирайки че са я заловили да го гледа. Би било необичайно да гледа другаде. Всички погледи бяха отправени към него. Тя се обърна към госпожа Идън и небрежно сви рамене.

— Така ли мислиш?

— Определено да. Братята му също са ужасно хубави, но аз винаги съм смятала Тони за най-красив от всички.

Розалин не беше сигурна дали й хареса това интимно Тони, изречено от красивата млада жена с гарваново черна коса и живи, закачливи сини очи. Какво беше казал той? „Близките ме наричат Тони“.

— Разбирам, че го познаваш добре.

Рийгън се усмихна очарователно.

— Познавам много добре цялото семейство.

Розалин се изчерви — нещо, което й се случваше много рядко. Отговорът я успокои, но се ядоса на собственото си любопитство. Съпругата на виконта добре познаваше семейство Малори. В такъв случай тя е последният човек, пред когото Розалин би показала, че се интересува от сър Антъни. Изобщо не би трябвало да се интересува. Тя трябваше да започне нова тема на разговор, но не успя.

— Малко е старичък, нали?

— Ако мислиш, че тридесет и пет значи стар.

— Едва тридесет и пет?

Рийгън потисна желанието си да се разсмее. Тази жена се старае да уязви с нещо Тони, но един господ знае какво би могло да бъде то. Очевидно той бе постигнал още едно завоевание без дори да си помръдне пръста. А може би си е помръднал пръста? Не беше възпитано от негова страна да я гледа по този начин. Ако не беше застанала там с госпожица Розалин, бедната жена щеше много скоро да бъде погубена от клюките, породени от интереса му към нея.

Да, беше твърде лошо от негова страна. Нищо нямаше да излезе от това. Никога нищо не излизаше. А тя хареса госпожица Розалин. Не искаше да я види наранена.

— Той е заклет ерген. — Рийгън се чувстваше задължена да я предупреди. — Има трима по-възрастни братя и никога не му се е налагало да се жени.

— Не го увъртай толкова. Знам, че е голям женкар.

— Той предпочита да го наричат „познавач на женските сърца“.

— Значи предпочита да говори завоалирано.

Рийгън се засмя. Тази жена наистина й харесва. Розалин може да симулира безразличие към Тони, но беше пряма и откровена.

Крадешком погледна още веднъж сър Антъни. Почувства се глупаво от това, че се е обърнала към него с „господин Малори“. Откъде можеше да знае, че е пер на Англия. Най-големият брат е маркиз на Хаверстон, вторият е граф, третият е черната овца на семейството, а Антъни идваше веднага след него. О, тя чу достатъчно тази вечер. Защо не можеше да научи поне толкова за „възможните“ си женихи.

— Той не танцува ли? — чу тя собствения си глас и се учуди.

— Разбира се, че танцува, при това прекрасно. Но не би се осмелил да покани някоя жена на танц. Ако го направи, ще трябва да танцува с още няколко дузини други жени, за да отклони хищните клюки от избраницата си. Тони не би си нарушил спокойствието само за един танц. Ето защо не одобрява подобни сбирки. Те го принуждават да се държи прекалено благоразумно и предпазливо, въпреки че такива думи изобщо не съществуват в речника му.

— Толкова ли е лоша славата му, че да опозори някое момиче само защото танцува с него?

— Случвало се е и това. Което действително е срамно. Той не е чак толкова голям женкар. Не искам да кажа, че му липсва женска компания, но не би прелъстил целия Лондон.

— Да, само тази, която си пожелае.

Рийгън забеляза усмивката и разбра, че Розалин по-скоро с озадачена, отколкото възмутена. Възможно е изобщо да не се интересува от него. Или вероятно беше достатъчно мъдра, че да разбере, че е безнадеждно.

— Клюките могат да бъдат жестоки, скъпа моя. — Рийгън се наведе по-близо и зашепна. — Страхувам се да те оставя сама. Той се държи ужасно лошо, като те гледа по този начин.

Розалин отбягна погледа й.