Джоана Линдзи - Нежен бунт

— Това, моето момиче, не е твоя работа. — Тонът му беше нежен, но категоричен.

— Знам. Мисля, че искаш да научиш нещо повече за нея, преди да решиш дали да я преследваш.

— Ще ми разкажеш ли цялата й биография? — сухо попита той.

— Тони, не ставай заядлив. Тя е дошла в Лондон, за да се омъжи.

— Вече чух тези ужасни новини от самата дама.

— Искаш да кажеш, че вече сте разговаряли? Кога?

— За твое сведение снощи в градината.

Тя ахна:

— Ти не си…

— Не съм.

Рийгън въздъхна с облекчение. Но веднага беше обхваната от нови притеснения. След като дори и това, че търси партия за женитба не може да отклони Антъни, то тя е обречена.

— Вероятно осъзнаваш колко е сериозна? Тя смята да се омъжи до края на месеца. О, изобщо не повдигай вежди. Не става въпрос за това. Всъщност по отношение на опита й с мъжете тя прилича на шестнадесетгодишна.

— Е, това не мога да повярвам.

— Видя ли? Нищо не знаеш за нея, а искаш да разрушиш живота й. В действителност тя е живяла изключително затворено. След смъртта на родителите й е била отведена от дядо си във Високите планини. Очевидно е прекарала всички години в грижи за него и досега не е имала време да мисли за брак. Знаеше ли това?

— Разговаряхме малко, Реджи.

Забеляза как той се мъчи да потисне раздразнението си.

— Баща й не бил потомствен граф. На вуйчо Джейсън няма да му хареса…

Антъни я прекъсна:

— Миличка, не ме интересува черния списък на брат ми. Не съм длъжен да му давам обяснения.

— Имам да ти казвам още нещо. Тя е наследница. Дядо й е бил нелепо богат. Всичко е завещал на госпожица Розалин. Тази малка новина все още не е достигнала до ушите на всички. Но представяш ли си какво ще се случи, ако тя не се омъжи преди да се разчуе?

— Всички лондонски мошеници ще изпълзят от бърлогите си, за да я преследват — рязко отвърна Антъни.

— Точно така. Но за щастие тя вече има предвид някои господа. Доколкото разбирам, проблемът е да научи колкото се може повече, преди да се спре на някой от тях. Трябва да попитам Никълъс какво знае за тукашните мъже.

— След като знаеш всичко това, мила госпожо, кажи за какво е това проклето бързане да се омъжи?

О, той определено изглежда заинтригуван. И то толкова много, че дори не усеща как издава раздразнението си. Интересът му стресна Рийгън. Никога преди това не го е виждала толкова развълнуван от жена. Имаше прекалено голям избор, а той определено показваше повече от интерес към тази. Трябва да преосмисли виждането си по въпроса.

Тя предложи колебливо:

— Свързано е с обещанието, което е дала пред смъртния одър на дядо си. Затова толкова бърза да си намери съпруг. Според приятелката й Франсиз Гренфел, ако не беше обвързана с думата си, никога не би се омъжила. Искам да кажа, че такова съчетание не се среща често — една толкова богата, красива и свободна в най-хубавия смисъл жена.

Наистина, това беше необичайна ситуация. Антъни не можа да го осъзнае в момента, защото името Гренфел го притесни.

— Колко е близка с Франсиз Гренфел?

Въпросът смути Рийгън:

— Защо?

— Госпожа Франсиз беше една от младежките грешки на Джордж. Това не се повтори повече.

— Разбира се, че не — каза тя на един дъх — Имаш предвид добрия стар Джордж, твоя най-добър приятел, който толкова много ме дразнеше? Този ли Джордж?

Изненадата й го накара да се засмее.

— Същият. А ти още не си отговорила на въпроса ми.

— Не виждам какво значение може да има това. Толкова са близки, колкото могат да бъдат две приятелки.

— Това значи всички проклети доверявания и всякакви такива! — той почти проплака.

Проклятие! Антъни все още чуваше дрезгавия глас, с който му довери: „Предупредена съм за мъже като вас.“ Той беше помислил, че тя го дразни. Сега разбра откъде идват тези отвратителни предупреждения. Тя изобщо не беше го дразнила. Винаги щеше да бъде нащрек. Никога нямаше да забрави нещастието на приятелката си. Внезапно му се прииска да удуши Джордж Армхерст за младежкото му неблагоразумие. Дяволите да го вземат!

Рийгън видя потъмнелия му поглед и загуби желание да продължи разговора. Никой не би се осмелил да разговаря толкова дръзко с него.

— Тони, нали разбираш, че ако нямаш намерение да направиш голямата стъпка, с която да изненадаш цял Лондон и да очароваш семейството, настина трябва да я оставиш на мира.

Той изведнъж се разсмя.

— За бога, скъпа, кога се превърна в будната ми съвест?

Тя се изчерви.

— Е, никак не е справедливо, нали знаеш. Съмнявам се дали на света има жена, която да не можеш да съблазниш, ако пожелаеш.