Джоана Линдзи - Твоята магия

— Кой беше бащата?

Тя сви рамене с безразличие.

— Честно казано, не знам. То нямаше да остане при мен — това също беше част от сделката — така че се опитах да не се привързвам към него.

— Стивън ли го уби?

Тя беше изненадана.

— Това ли си мислеше? Не. Това е най-забавното. Той наистина обичаше това момче. В действителност беше съсипан, когато се случи нещастието.

— Сигурно.

Тя се намръщи.

— Ти му позволи да спечели, нали? Ти позволи всичко да стане, както той го беше планирал.

— Като че ли можех да направя нещо друго, като знаеш какъв наивен глупак бях.

— Имам предвид сега. Да не би да не виждам, че още си много огорчен? Защо просто не загърбиш всичко това и не го забравиш? Не знаеш ли, че единствената причина, поради която стояхме женени толкова дълго, бе защото той смяташе, че още ме обичаш? Бяхме се споразумели да получа развод само след няколко години, но мисълта, че нашият брак изцежда няколко капки кръв повече от сърцето ти, го караше непрекъснато да отлага. Най-накрая все пак получих развод, но само поради факта, че ти отсъстваше достатъчно дълго, за да може да злорадства над нещастието ти.

— Значи си останала свързана с него по-дълго, отколкото си искала? Мислиш ли, че ми пука?

— Може би ще искаш да узнаеш, че никога не съм се интересувала от него, а и той чувстваше същото спрямо мен през всичките тези години.

— Значи има справедливост, в края на краищата?

— А може би ще искаш да узнаеш и това, че той се отегчи от последния си план и че обмисля нов.

— Наистина ли мислиш, че ще направя същата грешка втори път?

— Не, просто си помислих, че трябва да го знаеш — не всичко е свършило, що се отнася до Стивън. Виждаш ли, той наистина те мрази. Често съм се питала дали е съвсем наред да изпада в такива гневни пристъпи заради някакви си обиди и сбивания, станали в детството му — дребни неща, конто не означават нищо. Но той наистина е обезумял от ярост, защото тези произшествия от детинството са го опозорили пред баща му и защото баща му му се подигравал и го унижавал, когато се е оставял да го победиш.Той мразеше също и баща си, но никога не си го призна. Мисля, че смесваше образа му с твоя. Беше лесно да мрази теб. Не трябваше да се чувства виновен за това.

— Стивън да върви по дяволите, но ти… ти трябваше да ми кажеш, че се продаваш за пари, Мариан. Вероятно щях да мога да ти предложа не по-ниска цена от неговата.

Обидата я нарани и бузите и поруменяха от гняв.

— Как би могъл да знаеш какво е това да си беден и да нямаш нищо? Винаги си имал всичко, каквото си поискаш. Не ми харесваше да те мамя по този начин. Не очаквах да си толкова добър и забавен… поне такъв беше. Но аз бях сключила сделка. Трябваше да я изпълня.

— Да, заради парите — каза той с отвращение.

— Добре, ето ти нещо без пари, Уорън. Тази млада дама, която беше у вас — из целия град се носи мълвата, че си я компрометирал, но тя е отказала да се омъжи за теб. А Стивън напусна града с нейния кораб. Както ти казах, той търси нов начин да те нарани. И изглежда смята, че го е намерил.

Джорджина не дочака да съобщят за пристигането й и Ейми да слезе при нея в салона. Запъти се право към стаята на момичето и тъй като беше много разтревожена, дори не почука.

— Ейми Малори, не мога да повярвам с кого те видях днес. Имаш ли представа… знаеш ли дори кой… как можеш да излизаш с този мъж?

Ейми се претърколи на леглото, където преглеждаше последните модни списания, донесени в къщи от майка й.

— Радвам се да те видя, лельо Джордж. Как е малката Джак?

— Можеш да разиграваш тези лицемерни номера пред чичовците си, но не ги опитвай пред мен, млада лейди. Беше със Стивън Адингтън.

— Да, знам.

— Но не знаеш ли кой е той?

— Разбира се, че знам — каза Ейми небрежно. — Ако си спомняш, ти ми каза всичко за него. Той е човекът, за когото се е омъжила Мариан. Развели са се, между другото.

Джорджина зяпна.

— Знаела си и въпреки това му позволяваш да те ухажва?

— Засега.

— Но защо? — попита Джорджина. — И не ми казвай, че го харесваш.

— Той е доста красив, не смяташ ли?

— Ейми!

— О, добре — нацупи се Ейми. — Всъщност работата е съвсем проста. Стивън ми обръща внимание, ухажва ме, още откакто отплавахме от Бриджпорт. Първоначално това ме учудваше, особено след като призна, че знае за отказа ми да се омъжа за Уорън. Как би могъл да знае това, без да знае останалото?

— Няма как.

— Точно така. Значи защо ще ме ухажва, когато е наясно, че съм компрометирана?