Джоана Линдзи - Твоята магия

— Това е сън — увери тя Уорън. — Щом се събудим, и ще изчезнат.

Той просто въздъхна.

— Бих искал поне веднъж да спреш да се заблуждаваш, Ейми.

— О, колко мило. — Тя се надигна, за да го погледне. — Просто чудесно. И не мисли, че не си спомням как се опита да ме отблъснеш снощи. Всичко свърши, така ли? Кой кого заблуждава?

— Доста умело се опитва да поеме вината върху себе си, нали?

— Нещо, което ми напомня Реджън и склонността й да обръща всяка дребна ситуация в своя полза — отбеляза Кони.

— И имат един и същ отвратителен вкус по отношение на мъжете, за нещастие — довърши Джеймз.

— Много забавно, джентълмени — каза Уорън. — Но заради честта на дамата, защо, по дяволите, не излезете оттук, така че да можем да се облечем, преди да продължим разговора?

— Няма да се измъкнеш през прозореца, нали? — попита пръв Антъни.

— От втория етаж? — отвърна Уорън. — Да не мислиш, че искам да си счупя врата?

— Хайде, янки — присмя се Антъни. — Последната ни грижа в момента е твоят врат.

— Достатъчно, Тони — каза Джеймз. После се обърна към Уорън и заяви многозначително: — Доколкото си спомням, кабинетът беше предпочитаната стая за подобни разисквания. Не се бави.

Уорън скочи от леглото в секундата, в която вратата се затвори и започна да навлича дрехите си. Ейми се изправи по-бавно, като държеше чаршафа пред гърдите си. Бузите й още руменееха. Струваше й се, че никога няма да престанат.

Не би могла да се чувства по-унизена, дори ако я бяха открили собствените й родители. Да говори за прелъстяване на мъж беше едно, но да бъде заварена, докато го прави — съвсем друго. Не искаше никога повече да поглежда чичовците си. Но нямаше избор.

— Ако не бях сигурен в обратното, бих си помислил, че си го планирала — каза Уорън, докато обличаше сакото си.

Жестокият му тон я огорчи. Не би могла да се справи с неговите нападки точно сега, наистина не би могла.

— Не съм те насилвала да се любиш с мен тази нощ — изтъкна тя.

— Нима?

Обвинението я засегна дълбоко, но стори и нещо повече — накара я да се види през неговите очи. Той бе абсолютно прав. Беше си спомнила съвета на Джеръми и го бе приложила спрямо Уорън. Беше се държала като пълна егоистка още от самото начало. Никога не се беше съобразявала с настоящите му чувства, а само с тези, които бе сигурна, че ще се появят по-късно. Но да бъдеш сигурен в нещо още не означава, че то е вярно, независимо от безпогрешността на здравите й инстинкти. Била е несправедлива.

Вдигна поглед, за да му каже, че ужасно съжалява, че повече никога няма да го насилва, но той вече беше излязъл от стаята.

— Значи тук те натупаха? — обърна се Антъни към брат си, когато влязоха в просторния кабинет на долния етаж. — Е, наистина, има достатъчно място за това.

— Млъквай, Тони.

Но Антъни никога не приемаше чужди съвети, освен ако не му изнасяше. Затова продължи в същия дух:

— Трябва докато сме тук да ми покажеш и прословутото мазе, за да мога един ден да разкажа на Джак цялата история. Убеден съм, че тя ще бъде очарована да чуе как нейният вуйчо за малко не е обесил баща й.

Джеймз пристъпи напред. Кони скочи между него и Антъни. А Уорън, който тъкмо влизаше, попита:

— Толкова ли не можехте да ме почакате?

Двамата братя рязко се отдръпнаха един от друг

Кони оправи палтото си и каза одобрително:

— Точно навреме, янки. Бяха на път да забравят, че ти си този, когото искат да удушат.

— Кой иска да се заеме с това удоволствие? — попита Уорън, като погледна единия и другия.

— Не аз, старче — отговори Антъни. — Знаеш ли, аз самият съм минал по твоя път, макар че не ме преследваха разни зли роднини. Просто нямаше такива, нали разбираш? Трябваше сам да свърша благородното дело.

Уорън се обърна към Джеймз.

— Значи ти ще си този лицемер?

След кратка пауза Джеймз отговори:

— Не. Ако се съгласиш всичко да се уреди, няма да те докосна. А при тези обстоятелства май нямаш кой знае какъв избор, нали?

Уорън знаеше, че е така и тъкмо заради това самият той беше толкова ядосан. Едно беше да се наслаждава на прелестите на Ейми без семейството й някога да научи, но съвсем друго — сега, когато вече знаеха.

— Ще се оженя за нея — процеди той — но проклет да съм, ако живея с нея, и проклет да съм, ако си имам работа повече с вас, копелета.

— Мили боже, човече, не е нужно да бъдеш толкова сговорчив — каза Антъни. — Бихме се задоволили и само с частта за женитбата.

— Искаш ли да се ожениш за мен?