Джоана Линдзи - Твоята магия

Битката прекатурваше маса след маса за ужас на домакинята, но бързо вървеше към своя край. Уорън нанесе на Стивън два резки удара в стил, показан му от Антъни, но още от самото начало беше очевидно, че не са необходими никакви специални умения, за да бъде победен Стивън.Човекът определено не беше във форма, скоро остана и без дъх, а накрая — почти без живот.

Обаче Уорън не бе приключил с него. Той взе първата попаднала му чаша от една все още непреобърната маса и плисна съдържанието й, каквото и да беше то, в лицето на своя противник.

За момент Стивън се закашля и изломоти нещо, после отвори очи. В същия миг Уорън го сграбчи за ризата, повдигна го срещу лицето си и каза с убийствено студен глас:

— Ще стоиш далеч от нея, Адингтън, ако ти е мил животът. А освен това ще хванеш първия кораб, който отплава от града. Давам ти този съвет за пръв и последен път. Ако още веднъж се намесиш в живота ми, ще съжаляваш, че не съм те убил още сега.

За да подчертае сериозността на това предупреждение, Уорън отново повали Стивън на земята. Самият той не беше получил нито един удар. Но не остана да отпразнува победата си. Без да каже и дума нито на Ейми, нито на когото и да било друг, той се отправи обратно към къщата и напусна увеселението.

— Установи ли вече как се чувстваш, котенце? — попита Джеймз, докато Ейми се взираше като омагьосана в отдалечаващата се фигура на Уорън.

Тя въздъхна.

— Едно нещо трябва да му се признае. Придава неподозирани дълбочини на думата „твърдоглав“.

Джеймз се подсмихна.

— Така е, мътните да го вземат.

Цяла нощ Ейми бе измъчвана от терзания. Нещата с Адингтън се бяха развили точно както се беше надявала… до един момент. Не бе планирала Уорън да си замине накрая. Предполагаше се да падне на колене и да я помоли да се омъжи за него — е, добре, може би не така драматично, но поне би трябвало да й се обясни. Но не, той дори не й каза „здравей“.

Каквото и да станеше оттук нататък, тя знаеше, че е изиграла последния си коз. Беше изпразнена откъм идеи, а почти и откъм надежда. По дяволите да вървят инстинктите — нейните очевидно се бяха повредили някъде по пътя.

Най-лошото бе, че се съмняваше дали ще го види някога отново. Той щеше да отплава обратно за Америка, без дори да дойде да й каже довиждане. И този път тя щеше да му позволи. Нямаше да се опита да го спре или да го последва. И никога нямаше пак да прибягва до съблазняване, независимо колко сполучливо се бе оказало това накрая.

Налагаше се да го приеме — не можеше да продължава да го ухажва сама. А и Уорън беше повече от категоричен. Колко пъти още трябваше да й отказват, за да й дойде умът в главата?

Но колко болезнено бе да бъде умна!

На път за клуба си, Джеймз се отби в голямата къща на Гроувнър Скуеър, но брат му беше излязъл по работа, Шарлот бе на сутрешна визита у някаква приятелка, а Ейми не беше в настроение да приема посетители.

Той се подсмихваше, докато се връщаше към каретата. Думите на иконома бяха точно такива: „не е в настроение да приема посетители“, и Джеймз не се съмняваше, че тя изрично му е заповядала да отговаря именно така. Момичето си беше откровено до крайност, наистина.

Тъкмо се качваше в каретата, когато друга карета спря зад неговата. Не би обърнал никакво внимание на това, ако в същия миг Уорън не беше изскочил и не беше се запътил към къщата. Джеймз веднага слезе и го пресрещна.

— Нямаш късмет — каза му Джеймз. — Тя не приема днес.

— С мен ще се срещне — отговори Уорън рязко и понечи да заобиколи зет си.

— Стой, янки. Не си дошъл, за да я помолиш да се омъжи за теб, нали?

— Не.

— Радвам се да го чуя — не се сдържа да го предизвика Джеймз. — Страхувах се, че може да го направиш, след като снощи доказа, че си влюбен в момичето.

Уорън се наежи.

— Адингтън си го търсеше.

— Разбира се, скъпо момче. И ти си изминал целия път обратно до тук, само за да се погрижиш да си го получи, а?

— Може би ти самият искаш да получиш малко?

— Чувстваш се по-уверен след снощната победа, нали? Добре, давай тогава. Отдавна трябваше да свършим това.

За миг свалиха палтата си и застанаха един срещу друг в средата на пътеката. Както винаги, Джеймз нанесе първия удар. Уорън залитна няколко крачки назад.

— Трябвало е да бъдеш по-прилежен в уроците си — присмя му се Джеймз.

Уорън не се ядоса, а каза:

— Всъщност, защо пак не опиташ същото?

Сега вече беше подготвен и Джеймз се преметна през рамото му.