Джоана Линдзи - Твоята магия

— Мислел е, че ще си лесно завоевание? — предположи Джорджина сухо.

— И аз сметнах така, но го отхвърлих. Не, той иска да се ожени за мен.

— Какво?

Ейми кимна.

— Точно така.

— Помоли ли те?

— Не, но намекна, че ще го направи. Мисля, че чака само Уорън да пристигне.

— Какво общо има Уорън с това?

— Всичко. Спомни си какво ми каза за него — как той и Уорън са били съперници от деца, как са искали и са се борели за едни и същи неща. Уорън е искал Мариан и Стивън му я е отнел. Стивън си мисли, че Уорън иска мен, затова сега и той ме иска.

— Е, поне звучи логично, нали? — съгласи се Джорджина.

— Но малката му доносничка…

— Каква малка доносничка?

— Една от прислужниците в дома на брат ти. Забелязах момичето да подслушва два пъти през няколкото дни, докато бях там. Бих казала, че не е успяла да чуе всичко в деня, когато пристигнаха чичовците ми — доловила е само най-лошата част. Поне съм почти сигурна, че не е чула, когато Уорън каза, че наистина не иска да се ожени за мен.

— Защо?

— Защото Стивън, мръсният му лъжец, изрази съчувствие към Уорън за това, че не съм го харесала. Очевидно това е изводът, който си е направил.

— Не му ли обясни?

— Тогава не бях сигурна, че крои нещо, така че го оставих да мисли каквото си иска.

— Но защо продължаваш да се занимаваш с това?

— Заради Уорън.

— Моля?

Ейми се ухили на обърканото изражение на Джорджина и обясни:

— Моят план не успя, лельо Джордж. Прямотата и честността ми не бяха оценени ни най-малко. Така че просто ще се опитам да използвам нещо толкова старомодно като ревността, за да докарам Уорън тук.

— О, боже, няма нищо просто, щом е замесен Стивън.

— Това е допълнителен стимул. Ще дам на Уорън повод да го предизвика, за да може най-сетне да прогони тази стара горчивина от себе си.

Джорджина въздъхна, принудена да изтъкне очевидния факт.

— Ейми, това предполага Уорън да те иска. Как можеш още да се надяваш на това след случилото се в Бриджпорт?

— Напълно си права. Може и пет пари да не дава дали ще се омъжа за Стивън. Всичко, на което разчитам, са инстинктите ми.

— Но той може дори да не се върне в Лондон. Няма причина да го направи.

— Ще се върне — каза Ейми.

— Как можеш да си толкова сигурна? Остави, знам. — Джорджина поклати глава. — Инстинктите ти.

Джорджина се върна у дома в унило настроение, убедена, че Ейми е на път да преживее голямо разочарование. Ако добре познаваше брат си, а тя го познаваше, сега той щеше да стои колкото се може по-далеч от момичето, което означаваше на другия край на света. Така че доста се изненада, когато чу познат глас да говори разпалено в кабинета на Джеймз и след като отвори вратата, се увери, че гласът наистина принадлежеше на брат й.

— Тогава защо не предприемеш нещо? — питаше Уорън. — Тя се позори, по дяволите.

— Мисля, че й е дошъл умът в главата — отговори Джеймз безцеремонно. — Ти си този, заради когото тя се опозори.

— Знаеш ли изобщо кой е този мъж? Той се ожени за една жена, накара я дори да роди дете, само за да ми отмъсти. Вероятно преследва Ейми поради същата причина — защото си мисли, че ще ме нарани, ако я спечели.

— А така ли е наистина?

— Това не е твоя работа, Малори — озъби се Уорън, после прокара ръце през косата си в безсилие, преди да добави: — Виж, ако се сблъскам с Адингтън, боя се, че ще го убия. Твърде брутално се намесва в живота ми, за да му простя.

— Не знам какво очакваш да направя, янки. Вече се разбра, че когато говори сърцето й, Ейми не слуша добронамерени съвети.

— Тогава предупреди този мъж да изчезва. Като чичо на Ейми вече трябваше да си го направил. Какво чакаш?

Джеймз просто повдигна вежда при тази нападка.

— Не знаех, че този приятел ти е личен враг. А и да знаех, не мисля, че това би имало някакво значение. Държанието му по време на пътуването, а и тук, е безукорно.

— Току-що ти казах на какво е способен.

— Да, според теб. Но какво доказателство имаш?

— Бившата му жена ми призна всичко, преди да напусна Бриджпорт — как й е платил, за да ме преследва, докато й предложа брак и после да ме изостави. Как са се споразумели за всичко — включително тя да роди дете и да ме остави да си мисля, че е мое; включително и обещанието за развод накрая.

Джеймз изсумтя.

— И очакваш да повярвам на думата ти, или, в случая — на думата на една разведена жена, която най-вероятно таи достатъчно голяма злоба спрямо него, за да го очерни?

— Върви по дяволите, тогава! — каза Уорън и изфуча от стаята. Дори когато забеляза сестра си до вратата, той не каза нищо повече от краткото: „Джорджи“.