Пейо Яворов - Гоце Делчев

— Ти ще ми кажеш право, къде сновеш постоянно насам-нататък? — лукаво подзема каймакамина, като мисли да смути Гоця с тоя въпрос.

— Млад съм, каймакам ефенди — отговаря последния с полусрамежлива усмивка, — знаете сами, не може инак.

— Ами дина-мита? — провлача кайманаминът и гледа остро изпод вежди.

— Дина, Дина, ефендим, коя Дина казахте? С никоя Дина не съм имал работа…

— Бре, даскале, какви глупости ми дрънкаш; питам те дали си комита, разбираш ли, дали си комита ?

— Ух, аз пък се уплаших да не са ме набедили нещо…?

— Аллах, аллах! Даскале, царя дава правдини на раята 17, ама това не те интересува, махни се!

И Гоце беше свободен. Но подир месец по заповед на самия вали паша Гоце биде арестуван изново и откаран в Скопие. По края на това запиране се вижда, че не е имало никакво предателство и че всичката работа се е състояла просто в големи подозрения. Скопските власти заявяват на Гоце, че той не тряба вече да се връща в Щип, и му поискват за освобождение „кефил“, че ако бъде подирен, ще се яви веднага. Криво-ляво нарежда се и това. Гоце отива в У и после в Х; трябаше да стане обичайният годишен събор от видни работници на съзаклятието.

Тоя събор утвърждава един устав на революционната организация , почти копие на стария български, твърде оригинален с положението, че само екзархисти българи се приемат за членове на комитетите. Обаче такъво едно решение беше тъкмо съобразно с условията, при които се работеше.

В онова време революционната идея трябаше да издържа твърде мъчна борба преди всичко с екзархията и нейните многобройни органи в страната. Тя прочее трябаше да стане обща за национално самосъзналото се българско мнозинство, че тогава да подири път и в средата на елементи, върху които всевъзможните златни и сребърни пропаганди бяха упражнили едно крайно развратително влияние. Все пак революционернте не можеха да избягнат случайни сблъсквания с казаните пропаганди, вследствие на което се отиваше до големи крайности. И често борбата вземаше даже тъмен шовинистически цвят. Гоце — човек на твърде широки възгледи, дига ръка за предметния член в устава без какви да е резерви. Но туй не тряба да ни учудва, защото той беше и практически деятел в най-строга смисъл. По-късно, щом обстоятелствата се поизмениха, Гоце пръв настояваше да се измени и устава. Тогава революционната организация отбеляза, че за постигане гонимата цел тряба да бъдат сплотени всички потиснати народности в страната 18. И вече съзаклятник можеше да бъде и българинът, и гъркът, и всеки, който би бил кадърен да принесе някаква полза на освободителното дело 19.

За новата учебна годнна Гоце решава да подири място негде в Разлога за улесняване съобщенията между вътрешността и България — необходимо беше да се организира по-скоро и тоя край. Той прокарва назначение в Банско 20, дето пристига в края на месец август. Под предлог на болест Гоце обикаля твърде често всички околни градове и села. В два-три месеца и Разложко, и Неврокопско, и Джумайско съставляваха вече хубава част от общата мрежа на организацията. Нивга Гоце не срещна невъзможността в онуй, което си поставяше като цел за осъществяване. Една блага душа предразполагаше всички, които го доближаваха. Една пламенна дума обайваше всички, които го слушаха. Една несъкрушима вяра заразяваше всички, които почваха работа заедно с него.

Но банските общинари помирисват восъка на опърпания кукушанец и настръхват ужасени. Те го повикват в едно тържествено заседание и му казват, че съвсем не харесват човек, който мисли да накладе света на огън. „Хе, байновци — отвръща Гоце, — нека бог ви даде живот, вий сами ще понесете главни за тоя огън!“ Струва ни се, че пророчеството се сбъдна…

Общинарите, слисани от смелия отговор, изпращат жалба на неврокопския владика, който беше прям началник на бунтовника учител. Повикан да отговаря на обвинението, бунтовника вече държи езика на „принципът“ и от името на съзаклятието предупреждава светия старец да не отива далеко в подобен вид разправии. Гоце можеше да остане в Разлога още време, но вече интересите на делото го викаха другаде.

На 8 декември той се прощава с учителството и прескача отсам границата.

В края на 96-а година революционната организация беше добила повсеместно разширение — бунтовното слово проникваше и в най-затънтените кътища на робската страна. Тогава се почувствува нуждата и от едно представителство в България — нужда от лица, чиято постоянна грижа да бъде удовлетворението на ония външни и вътрешни потреби на съзаклятието, за които говорихме по-рано. Естествено, най-пригоден за такъва работа беше човека, с когото вече хората се шегуваха, че забравя султана и мисли за себе си може би само когато спи. Гоце дохожда в София и намира Гьорча Петров, с когото съставиха задграничното представително тяло на съзаклятието.