Пейо Яворов - Гоце Делчев

Един септемврийски ден Гоце завардя с другарите си пътя между Струмица и Василево, бейски чифлик, в очакване Назлъм бея да мине от града за чифлика. Обаче бея не минува. На следния ден четата се настанява отново половин час вън от Струмица, край шосето, в царевиците. Хората, поставени да следят Назлъм бея, съобщават, че тоя ден вече, надвечер, ловът ще бъде на пазар. След пладне Гоце заедно с четниците Михаил Попето 23и някой си Стояна, преоблечени в селски дрехи, излазят на пътя, придружени от един селянин, който познава бея, за да го посочи, ако не бъде сам. И ето, подир два-три часа мъчително чакане откам Струмица се задават в облак прах двама конници. Единият, възседнал червен ат, е самия Назлъм бей; вторият, яздещ по-назад, е другар, храненик на бея. Гоце, Попето и Стоица захващат престорена караница и дърпане. Назлъм бей доближава и протяга ръка:

— Ей, гяури, защо е тая патърдия, стойте!

Вместо отговор Попето хваща коня за юздите, Гоце се опитва да катурне бея, а Стоица чака готов да го заключи в железните си прегръдки. Другарят на бея още като намирисва каква е работата, скача безумен от коня си и хуква да бяга пеш. Обаче Назлъм бей излазя по-сърцат и преди да бъде катурнат, измъква револвер и ранява Попето в ръката. Останалите скрити момчета пристигат на помощ и беят, свързан вече, тръгва заобиколен от страшната компання. Избягналия другар на пленника веднага съобщава в Струмица за случилото се. Подигнатата силна потеря напразно дири пленителите, като събира вещите на пленения, майсторски разхвърляни за объркване пътя.

Подир 3 — 4 дни стария бей получава в Струмица по заплетен канал писмо да упражни влиянието си пред властта за спирането на потерите и да изпрати до посочено лице в малешевското село Нивичани 6000 лири, ако иска да види сина си жив. Уплашения баща направя нужното, потерите спират веднага и се отнасят 1500 лири с нарочно много здраве и с „реджа“ 24до капитан ефенди да съгласи на толкова, защото годината е лоша и мъчно се намират повече. Гоце повръща изпратената сума и захваща преговори, укрит в малешевските планини, докато най-после, на третата неделя от пленяването, и двете страни се установяват на 3000 лири. През нощта, когато стария бей изпраща парите за предаване, Гоце, измъчван от стомашни болки, захвърля оръжие и лежи свит в един кът на горската колиба. По едно време болния войвода заспива, момчетата тоже заспиват, само часовия, хванал един край на въжето, с което е вързан пленника, стои буден в тъмнината. Винаги жаления и затова не особено добре свързания Назлъм бей успява да се отвърже и да вземе Гоцевия револвер. Без да изпусне края на въжето, той поисква да излезе вън и часовия тръгва след него. Но щом направят няколно крачки, бея пуща въжето, гръмва върху четника и хлътва в шумата. Безплодни остават целонощните дирения на веднага събудените момчета. Знаещ пътя, беглецът отива право в Нивичани, случайно намира там хората, носещи трите хиляди лева, взема парите и до вечерта се отзовава дома си. Тряба да забележим, че Гоце изкусно беше подвел властите към убеждение в чисто разбойнишкото естество на извършения плен. По тоя начин бяха избягнати всякакви разследвания сред населението — разбойнишките пленителства са всекидневни случки в Турско.

В отчаянието си Гоце опитва още няколко най-рисковани кроежа, обаче несполуката го посреща вредом. Освен това в края на ноември той беше поразен от едно страшно известие: организацията в целия Скопски вилает се застрашаваше от неминуема катастрофа.

Шайка обикновени разбойници нападат в с. Виница богаташа Кязим бей с обирнишка цел. Бея показва съпротивление и бива убит. Скопския валия Хафъз паша хлъцва от радост: ето причина да се начне преследване на българите и да се постигне съсипването на комитетите. Прочее валията отдаде на винишкото убийство политически характер и натовари прочутия Дервиш ефенди с мисията да произведе надлежното следствие 25. Най-напред бяха затворени всички свещеници, учители и първенци от Виница и другите околни села. Подложените на жестоки мъчения нещастници дадоха определени от властта показания и олелията се разшири далеко из Кратовско, Малешевско и Щипско. Всички по-събудени хорица биха наблъскани в затвора. Няколкостотини бежанци нахлуха в България. И доста материали паднаха в турски ръце.

Гоце шари обезумял из пламналите краища, но какво би могъл да направи? Удара беше тъй ненадеен и тъй бърз, че нито дума трябаше да става за предваряне или нещо подобно. Все таки Гоце намисля да спаси поне арестуваните от бесило или заточение — и дохожда в България за една голяма чета, с която да нападне препълнените тъмници в Щип и Скопие. Но българското правителство, подпомагано от европейските посланици в Цариград, действуваше с похвална енергия — и Високата порта биде принудена да обещае амнистирането на бежанците и освобождението на затворниците. И планът за нападението на тъмниците си остава план — амнистията и освобождението последваха твърде скоро. Осъдени бяха на дълговременно запиране само единадесетмина доказано „видни комити“.