Пейо Яворов - Гоце Делчев

По Великден Гоце прави една обиколка до У. и Х., като минува през цял ред градове и села, в които почти без изключение сполучва да основе комитети. А накрай учебната година той дохожда пак за няколко дни в България, вижда се с Китанчева, върховнокомитетски председател на легалната организация, и отнася в Х. известието за готвещото се нашествие от чети. Революционерите не посрещнаха лошо решението на комитета да се тури в услуга на българското правителство. Те очакваха няколко добри резултати: 1) че външният свят ще заговори покрай Армения и за Македония; 2) че ще блесне наяве всичката деморализация на турския войник; 3) да се използува едното и другото в агитация сред масата. Между скоби казано, ако изпуснем от предвид безнравственото в епизода на 95-а година, тия резултати до известна степен бяха постигнати.

Своеобразното въстание не наруши ни най-малко спокойната работа на съзаклятниците, които стоеха далеч от всяко участие в него. И Гоце старателно дири през това време в Х. хора, които биха могли да помогнат било с упътвания по минноразрушителната работа, било с приготовление или доставка на избухливи вещестиа. С тая цел той се въвира през цяло лято между италианци работници, в средата на които скоро добива една особна почит и обич. Така еднъж той отива да търси някого в сборното им кафене и ги сварва уловени един другиму за косите. „Viva Garibaldi, viva Manzini!“ 15обажда се Гоце от вратата. „Viva Giogio!“ 16 — викат забравилите битката си работници и го понасят на ръце. При все това Гоце не успява да нареди много неща с тях.

Гоце и Дамян решават в интереса на делото да се разделят през новата учебна година по разни места. Екзархията удовлетворява мотивираните с домашна необходимост желания като преназначава първия за директор на щипските училища, а втория за инспектор на солунската учебна околия. И Гоце отива повторно в Щип, дето се занимава най-деятелно с уредбата на комитетска поща към всички посоки на страната.

През това време софийският върховен комитет, като не бързаше да оправдае надеждите на съзаклятието, заявяваше вече искания, на всеки случай твърде големи. И в началото на месец февруари 96-а г. „селянина“ пак дохожда в София за преговори. Турил нога върху нога, той стои срещу геверала Николаев, тогавашен председател на комитета, и диктува потребата на революционерите. „Добре, отвръща генерала, — ще дадем всичко, но при условия:

1) Върховния комитет ще представлява революционното съзаклятие, което не ще предприема нищо вън от пределите на Турско и в България, и в странство, и пред българско, и пред европейски правителства; и —

2) Върховния комитет ще има решителен глас по въпроса, кога тряба да се подигне тъкменато въстание.“

Тия две искания не можеха да бъдат удовлетворени по две причини:

1) Върховният комитет при ежегодно променим състав освен дето не представляваше никаква гаранция за що-годе постоянно настроение, но можеше да стане проводник и на влияния, които нивга не биха извели към добър край; и —

2) Върховния комитет, добил в горните обстоятелства и решителен глас по въстанието, всякога можеше да се поддаде на измами като оная през 95-а година — измами, които биха били вече съдбоносни, при едно население сравнително не с празни ръце.

Обаче напусто Гоце доказва това, генералът остава да се чуди на хлапетията, който си позволява да го учи на ум и разум. И революционерите губеха вяра да се заработи някога в съгласие с „официалните“ патриоти, като възложиха малка надежда на една тайна софийска групица, която впрочем не преживя много дълго.

Гоце не доизкарва в Щип учебната годнна. Към средата на месец април той изпраща едного човека на съзаклятието, Доне Стоянов, да отнесе в Битоля около 200 — 300 патрона динамит и десетина ръчни бомби. Доне туря забранената стока в дъното на четири чувала, допълнени с ориз, и подкарва два натоварени коня. Край Битоля товарите биват претърсени за контрабанда тютюн и скритото излазя на пазар. Турците отвориха очи в изненада, дотогава те мислеха, че опасността тряба да се очаква единствено от България — от организираната македонска емиграция, зад която се мяркаше навремени и сянката на софийския кабинет. А всъщност излизаше, че може би цялата европейска част на империята е превърната или скоро ще бъде превърната на една динамитна мина. Макар че Доне Стоянов не беше издал нищо, властите направиха ред арести в Битоля, Прилеп, Крушово и Щип. Разбира се, Гоце беше хванат на първо място, понеже стоеше налице сред младежта в своя град. Но една хубаво изпълнена роля на синковец, чийто ум бяга „по съвсем други работи“, го спасява.