Джоана Линдзи - Подаръкът

Джейсън бе готов да се съгласи, че това бе и неговият проблем, когато се отнасяше до Моли. Доводите й, с които винаги му отказваше, бяха разумни и правилни, но това не му пречеше да го изпълват с гняв. Положението, в което се намираха, бе непоносимо и кой би могъл да разсъждава разумно, ако е затънал в подобна емоционална каша? Макар че сега имаше известна надежда благодарение на удивителния подарък на баба му.

Веселото подмятане на Джеръми отново привлече вниманието му към словесната престрелка между по-малките му братя.

— Е, едно от „децата“ отива да си легне. Добре че заедно с черната си коса и сините си очи не съм наследил и някоя от онези глупави магьоснически дарби.

Дерек завъртя очи и рече с отсянка на отвращение:

— Не, ти просто притежаваш най-голямата магия от всички, братовчеде, карайки всяка жена, която те погледне, да се влюби до полуда в теб.

Джеръми засия.

— Наистина ли? Е, по дяволите, нямам нищо против това!

Антъни се засмя и дружески потупа младежа по рамото.

— Те всички просто ревнуват, хлапе, че цялото очарование на семейството се е паднало на нас, чернокосите цигани.

— Що за глупости — изсумтя Джеймс. — Ти притежаваш толкова очарование, колкото и зад…

Джеймс високо се прокашля.

— Мисля, че всички имахме твърде дълъг ден — рече той и добави със по-строг тон. — Вървете в леглата си.

— Като че ли имам легло, в което да полегна — промърмори Джеймс на път към вратата.

Антъни се намръщи.

— Не мога да повярвам, че изпитвам съжаление към него. Господи, наистина трябва да съм много изморен. Лека нощ на всички.

Джейсън погледна към Едуард и поклати глава, сякаш искаше да каже „какво можем да направим“, после въздъхна и се обърна към Ейми.

— Имаш ли нужда от помощ, скъпа моя?

Посочи към Уорън, който бе заспал, облегнал глава на рамото й.

Тя се усмихна с любов към съпруга си.

— Не, той се събужда много лесно.

Сви рамене, за да подкрепи думите си, и Уорън се изправи, примигна и рече:

— Свършихме ли за тази вечер, скъпа?

— Да, свършихме и всичко бе за добро.

Подаде дневника на Джейсън за съхранение.

— Утре сутринта ще ти разкажа това, което пропусна.

Съпругът й се прозина, изправи се и я привлече към себе си.

— Когато се качим горе, ще ти кажа дали мога да дочакам до утре, или предпочитам веднага да узная как Анастасия и Кристофър са се справили с онези надути градски сноби.

Тя изпъшка, но после се засмя и го прегърна през кръста.

— По същия начин, както навярно и ти би го направил. Просто им казали да си гледат работата.

— Чудесно, съвсем по американски — отвърна той и я поведе към вратата.

Зад тях се разнесе една типично английска въздишка.

Както всяка вечер Джеймс спря пред спалнята на съпругата си, за да види дали вратата е заключена. Макар че в момента бе достатъчно ядосан, за да не си дава този труд. Тя проявяваше необяснимо упорство, отказвайки да обсъди с него проблема и продължавайки безсмислената си сръдня. Той наистина се чувстваше в задънена улица и нямаше ни най-малка представа как да оправи нещата, особено след като не бе направил нищо лошо, което да трябва да се поправя.

Нуждаеше се от истинско чудо, за да се измъкне от тази бъркотия. Това му напомни за разговора, който бе имал с Джейсън през нощта, когато по-младите му роднини се бяха промъкнали в салона, за да отворят Подаръка. Преди Антъни да го открие в кабинета на Джейсън и двамата да започнат да се оплакват един на друг, опитвайки се да удавят мъката си в коняка, той бе попаднал на Джейсън, който също си бе налял солидна доза питие.

— Надявам се, че имаш достатъчно запаси, защото само аз мога да изпия цялата бутилка — заяви на брат си, когато влезе в стаята.

Джейсън кимна.

— Вземи си чаша от бюфета и започни с тази.

Джеймс го послуша и с чашата се настани от другата страна на бюрото срещу брат си, чакайки го да му налее от почти празната гарафа.

— Аз знам защо пия, но защо пиеш ти? — поинтересува се той, след като Джейсън му напълни чашата.

Вместо да му отговори, Джейсън попита:

— Джеймс, ти напълно ме изненада. От всички ни ти винаги си успявал да се оправиш с жените, поне в миналото. Къде се изпари цялото ти това умение?

Преди да отговори, Джеймс се облегна назад и отпи солидна глътка от коняка.

— Лесно е да се оправяш с жените, когато не си емоционално обвързан с тях, но съвсем друго е, когато си влюбен. Използвах всичко да се сетя, за да накарам Джорджи поне да обсъдим това, което я тормози, но Джорджи си е Джорджи и няма да отстъпи, докато не реши, че е готова. Това няма нищо общо с Тони или Джак. Поне в това съм сигурен. Тя просто ги използва като удобно извинение, за да избухне срещу мен. Аз съм проблемът, но след като не съм направил нищо, което да предизвикам гнева й, проклет да съм, ако разбирам за какво става дума.