Джоана Линдзи - Подаръкът

Кристофър не се появи. Макар че бе потвърдено, че е пристигнал в Лондон, не знаеха със сигурност дали е чул за нея или не. Но утре щеше да плъзне нов слух. Рано или късно той щеше да чуе за нея. Беше единствено въпрос на време…

Откакто се бе върнал в Лондон, Кристофър не бе в състояние да се завърне към обичайното си ежедневие. Беше приключил набързо работата си в Харвес, а после бе смаял своя управител, като го уволни. Обаче не си даде труда да наеме нов управител. Всъщност не правеше нищо, освен да се взира в горящите пънове в камината, обмисляйки за кой ли път как би трябвало и как не би трябвало да постъпи с Анастасия Степанова.

Не можеше да я забрави. Бяха изминали две седмици, откакто я видя за последен път, ала образът й бе запечатан като жив в съзнанието му. Сякаш я виждаше застанала гола пред него, стенеща и извиваща се под него в леглото — образите го преследваха като отмъстителни призраци, които не искаха да се махнат.

Беше се върнал в лагера й. Макар да се бе заклел, че няма да го направи, знаейки, че при създалите се обстоятелства не би имало никаква полза, два дни след окончателната им раздяла той отново препусна към лагера. Не беше сигурен какво ще й каже, като я види, но не му бе съдено да разбере.

Не можа да повярва, че циганите са си заминали. Не го бе очаквал. Гневът бързо измести удивлението му и дори започна да обмисля дали да не подаде оплакване и да възбуди официално преследване срещу тях. Те се бяха заклели, че ще оставят мястото така, както го бяха намерили, но въпреки това на поляната имаше гроб, както и голяма купчина обгорели дървета и метални отпадъци, свидетелство за това, че един от фургоните е бил изгорен.

Ала когато влезе в Харвес Таун и се запъти да търси началника на полицията, осъзна, че гневът му се е изпарил. Предположи на кого е онзи гроб и почувства известна вина за смъртта на старицата. Бабата на Анастасия. А ако това бе истина, младата жена сигурно бе потънала в скръб. Странно, но изпита желание да я успокои. Ала първо трябваше да я намери.

Тъкмо това се опита да направи, изпращайки куриери до най-близките градове. Не можа да повярва, когато те му докладваха, че не са успели да открият никаква следа от циганите. Сякаш бяха изчезнали от лицето на земята. И тогава започна да вярва, че никога повече нямаше да я види.

Когато за пръв път го осъзна, се взираше в пламъците на камината в салона в Хавърстон. Удари яростно с юмрук в стената над полицата. Уолтър и Дейвид бяха свидетели на гнева му, но мъдро предпочетоха да не кажат нищо, а само си размениха въпросителни погледи.

На следващия ден се върнаха в Лондон, където двамата му приятели на бърза ръка го изоставиха, за да се потопи докрай в отвратителното си настроение. Той почти не забеляза отсъствието им, защото изобщо не обръщаше внимание на отчаяните им опити да го развеселят.

Уолтър и Дейвид имаха навик да обикалят безцелно из многобройните лондонски увеселителни градини или да посещават някое приятелско имение в края на седмицата. В края на първата седмица двамата отново се появиха в градската къща на Кристофър с намерението да се опитат да си възвърнат „стария“ Кит.

До някои от градините можеше да се стигне единствено с лодка по реката. Тези увеселителни места бяха толкова популярни, че много лондончани имаха собствени лодки, с които да ги посещават. Предпочитаха винаги да имат под ръка удобен превоз, вместо да се бавят с наемането на лодка. В тяхната група Дейвид имаше честта да им осигурява транспорта, защото притежаваше собственост край реката, където да държи лодката си.

Имаше чудесни места за забавление и то не само за аристокрацията, а за всички лондончани. В някои като Ню Уелс, близо до Лондон Спа, живееха редки и екзотични животни, гърмящи змии, летящи катерички и бяха станали известни като Зоологическата градина. В някои имаше театри. Повечето разполагаха с ресторанти, кафенета, сладкарници, кокетни градински беседки, навеси с различни сергии, палатки с игрални маси за закоравелите картоиграчи, дансинги на открито.

Най-старите градини като Къпър, Мерибон Гардънс, Ранело и Воксхол Гардънс, бяха известни с вечерните си концерти, маскени балове и безбройните илюминации, които ги правеха толкова красиви през нощта. Повечето от новите градини бяха просто бледи копия на тези четирите.

За тази вечер Уолтър предложи да посетят Къщата на забавленията в Покрас Уелс в северната част на Лондон. Кристофър се съгласи, макар да не знаеше защо — просто му бе все едно. Обаче след като пристигнаха, не отидоха да видят забавленията, а се запътиха направо към минералната баня. Приятелите му настояха да пробват „водите“, които се рекламираха като лек срещу нервно разстройство, камъни в бъбреците и най-различни други болести, тъй като действали очистително и обновявали кръвта.