Джоана Линдзи - Подаръкът

Кристофър едва не се изсмя. Очевидно приятелите му се опитваха с всякакви средства да го измъкнат от меланхолията, в която бе изпаднал. Не защото вярваше в лечебните свойства на изворната вода, а по-скоро от желание да ободри приятелите си, лорд Малори изпи една бутилка минерална вода и си взе още няколко, за да ги отнесе у дома.

Когато излязоха от минералните бани, се натъкнаха на петима познати, които за разлика от тях бяха дошли да се забавляват. Двама от младите мъже бяха известни шегаджии и навярно това бе причината Дейвид да предложи да се присъединят към оживената компания. Може би тези безгрижни веселяци щяха да предизвикат някоя и друга усмивка у Кристофър, което двамата с Уолтър така и не успяха да постигнат.

Не би могъл да знае, че само още повече ще влоши нещата, но тъкмо това се случи. И всичко стана заради един от младите мъже. Адам Шефилд, който също беше в лошо настроение, но за разлика от Кристофър не се стесняваше да се оплаква на висок глас за нещастието си. Причината се изясни много бързо.

— И как да се запозная с нея, ако изобщо не мога да я доближа? Казвам ви, че старата птица е изключително взискателна при подбора на гостите си.

— Не се отнася само за приемите й, старче. Ако не ти с известно, тя е много придирчива към всеки, когото пуска в къщата си по всяко време. Прием или не, не можеш просто така да наминеш в дома на лейди Сидънс. Трябва да си й познат или да те придружава някой неин близък.

— Сякаш тя не е позната с всички, като се има предвид възрастта й.

— Трябваше просто да се появим с гръм и трясък на глупавия й прием — заяви друг младеж. — Чух, че е бил костюмиран бал. Кой щеше да разбере, ако сред гостите има повече Пановци или Купидоновци?

— Да не смяташ, че не опитах? — изпухтя Адам. — Защо си мислиш, че закъснях за срещата ни? Но лакеите на входа брояха гостите и изискваха поименни покани.

— Чух, че баща й бил много известен матадор — обади се друг от групата, допринасяйки за оживяването на дискусията.

— Какъв?

— Нали се сещаш, от онези испанци, които…

— Глупости! — засмя се от все сърце трети. — Той е крал на България.

— Никога не съм чувал за подобна страна.

— И двамата грешите. Той не е крал, а княз и то от някаква страна, в която фамилните имена завършват на „ов“ или „ова“. Означава син на еди-кого си или дъщеря на еди-кого си в случая с момичето Степанова.

— Няма никакво значение кой е баща й — изтъкна друг. — След като майка й е от почтено английско семейство, както узнах от много сигурен източник. Чух, че била сестра на сър Уилям Томпсън.

— Значи девойката е племенница на Томпсън?

— Да.

— Е, това обяснява защо лейди Сидънс я е взела под крилото си. Сър Уилям й е съсед от няколко века.

— Те не са чак толкова стари, тъпако. Освен това, откъде знаеш? Та ти не се движиш в онези кръгове.

— Но, но майка ми със сигурност го прави. Кой, мислиш, ми каза, че Анастасия Степанова ще стане най-желаната партия на сезона? Майка ми направо ми заповяда незабавно да се включа в надпреварата за ръката й.

— Когато никой още дори не я познава? И защо е всичко това? Защо са я обвили в такава тайнственост?

— Тя може и да е гостенка на лейди Сидънс, но това не означава, че са я крили до тазвечерната й поява. Просто ние не познаваме някой, който да я познава.

— Е, половината висше общество бе поканено тази вечер на онзи бал — оплака се друг. — Защо, мислите, Адам е толкова потиснат, че не са го поканили?

— Едва ли е било половината висше общество. — Последното бе казано сухо и с известна нотка на презрение. — Вероятно са били поканени само онези, с дълбоките джобове, което мигновено ни изключва от списъка на желаните гости.

— Говори само за себе си, старче — самодоволно заяви най-възрастният в групата. — Моите джобове са достатъчно дълбоки, за да задоволят всяка търсачка на съпрузи, но аз също не бях поканен. Но ще ти кажа, Адам, че ако тя е толкова красива, както разправят, може би самият аз ще се кандидатирам. Напоследък си мислех, че е време да се задомя. Всъщност баща ми си мисли.

— Откъде знаеш, че е красива?

— А щеше ли да бъде в устата на всички, ако не е? — засмя се един от групата.

— Това едва ли има значение. Не е нужно да си красавица, за да говорят само за теб.

— Всъщност моята най-голяма сестра чула от лейди Дженингс, която е много близка приятелка на лейди Сидънс, че тази Степанова била необикновена красавица, нещо средно между испанска мадона и дръзка циганка. Ако питате мен, точно от този тип е, който винаги е възбуждал интереса на мъжете.