Джоана Линдзи - Сребърният ангел

— Защо ми казвате това? — попита с треперещ глас Шантел.

— За да не направите някоя грешка. Вие сте склонна да се държите дръзко и лесно избухвате. Така намалявате цената си. Вие сте дама от благороден произход, която притежава гордост и интелигентност. Ваше право е да се отнасят с вас като с дама — но това ще стане само ако се държите както подобава. Естествено е да изпитвате известен страх. Но въпросът е как се справяте с този страх. Дали се издавате, като се опитвате да си придадете сила чрез подигравки и обиди, или го скривате зад поведение, съответстващо на произхода ви.

— Не разбирам…

— Та помислете малко, момиче! — извика нетърпеливо той. — Ще се отнасят с вас според преценката, която са си съставили за същността ви. Колкото и красиво да е селското момиче, за него се знае, че е привикнало към по-суров живот и няма защо да се полагат по-особени грижи. Защо да се излагате на подобни ненужни опасности?

— Да, защо? Аз съм точно това, което твърдя, че съм.

— Всяка може да каже, че е дама, но държанието й веднага ще я уличи в лъжа. Зная, че не ме обиждате нарочно, а просто се стараете да прикриете страха си. Познавам ви достатъчно добре, за да открия тази истина. Но Хамид Шариф няма да има време да ви опознае, за да си извади съответните заключения. Разбирате ли ме сега, лала?

Шантел замислено кимна. Дори направи опит да се усмихне. Загрижеността на Хаким беше трогателна, макар че предупрежденията му бяха напълно излишни. Ала тя беше свикнала с младия турчин и без страх му поверяваше тревогите си, защото знаеше, че той няма да злоупотреби с поверието й.

— Как да се преборя със страха си, Хаким? — попита шепнешком тя.

Хаким поиска да й обясни, че евентуалният купувач също ще се стреми да й хареса и тя трябва да му отговори с любезност, но много добре знаеше, че няма смисъл да й се говорят подобни неща. Шантел ужасно се боеше, че ще й се наложи да се харесва на някой мъж. Хаким можеше само да се надява, че когато му дойде времето, тя ще погледне с други очи на законния си господар и повелител. Но как да й помогне, как да й разясни задълженията на съпругата?

— Никой не очаква да бъдете безстрашна, лала. Мислете колко сте ценна, колко грижливо се отнасят всички с вас и това ще ви вдъхне смелост. Освен това сте подготвена. Знаете какво ви очаква. Разбирате езика ни и скоро ще го овладеете много добре. Малко пленници могат да кажат това за себе си. Повечето капитани изобщо не се интересуват за състоянието на заловените жени и мъже, нито пък полагат грижи за добрия им вид. Но Раиз Мехмед постъпва мъдро, като ви отвежда при господаря си без сълзи и съпротива, след като ви е снабдил с достатъчно знания за нашите нрави и обичаи. Хамид Шариф ще е доволен. Това ще е от полза за всички ни. Ще спечелите и вие, и капитанът. Разберете, че нямате причина да се страхувате от пристигането си, лала. Всичко ще мине добре.

— Докато ме продадат — прибави Шантел, без да може да се сдържи.

Хаким смръщи чело, но предпочете да премълчи.

— Ето дрехите, които ви праща капитанът. Ще ги облечете, преди да напуснете кораба. Моля ви да бъдете готова три часа след залез слънце.

Младият турчин показа донесените неща и ги раздипли пред Шантел за одобрение. Дрехите бяха в убити цветове, изработени от груб памук, с изключение на яшмака, покривалото, което всички жени носеха навън. Той беше от черно платно. Имаше дълги шалвари, туника с ръкави, избрана от Хаким специално за да пощади срамежливостта на Шантел, късо елече с едно копче на гърдите, широк колан и огромен кафтан, подобен на палто, в който се увиваха и жените, и мъжете на Изток. С донесения от Хаким кафтан Шантел можеше да се загърне от глава до пети и да не се вижда нищо от нея. Обувките бяха нейните собствени, почистени и изсушени след краткотрайното й плуване в морето.

Младата жена изобщо не беше въодушевена от шалварите, които нямаха нищо общо с представите й за прилично бельо.

— Не мога ли да облека собствените си дрехи, а върху тях палтото и покривалото?

Хаким поклати глава и се усмихна на неодобрението й. Най-после нещо беше успяло да отвлече вниманието на Шантел и да я накара да забрави страха си.

— Роклята ви е твърде пъстра за нашите представи. Широките поли ще се подават под кафтана. Желателно е при слизането от кораба да приличате на мюсюлманка, която се връща от път, за да не се натрупат любопитни. Хамид Шариф държи да запази присъствието ви в тайна, докато дойде време купувачите да наддават за цената ви. А продажбата ще се извърши скрито, само за хора, които са в състояние да платят най-високите цени. Освен това… — Той се поколеба — В бъдеше вече няма да носите европейски дрехи. Ще се обличате така, както изисква…