Джоана Линдзи - Сребърният ангел

Беше й много трудно да запамети добре всичко чуто. Бавно овладяваше новия език, защото мозъкът й беше блокиран от страха Бореше се да прогони този страх от съзнанието си, но не успяваше.

Стараеше се много. Потърси и откри положителното в голямото си нещастие. И без това трябваше да изчезне за известно време, а сега можеха да я търсят из цяла Англия и нямаше да я открият. Все още хранеше в сърцето си надежда, че не всичко е изгубено. Ако я продадат в някой голям харем, господарят сигурно няма да я забележи скоро. Кой знае кога ще й дойде редът да прекара една нощ с него.

Хаким й беше казал, че когато в харема са събрани повече от двадесет жени, не всички се радват на благоволението на повелителя си. Естествено той непрекъснато твърдеше, че тя не е заплашена от подобна съдба. Ала Шантел ни най-малко не държеше да попадне в полезрението на бъдещия си господар. Надяваше се, че все някак ще успее да се изплъзне от къщата му, да изтича при английския консул и с негова помощ да избяга нелегално от Барка.

Все по-упорито се вкопчваше в мисълта, че един ден ще се върне в Англия. Единствено тази надежда й носеше някаква утеха. Ала страхът не можеше да бъде преодолян. Предстоеше й церемонията на продажбата, а Хаким не беше добре осведомен как става тя. Често я измъчваха съмнения, че в края на краищата ще я продадат на мъж, който няма други жени, че няма да успее да се скрие сред робините в харема. А този мъж непременно ще я изнасили, нищо, че може би ще се ожени за нея и тя ще трябва да му ражда деца. Дано Бог я спаси от подобна съдба! Тогава ще бъде загубена завинаги. Ала най-страшното беше, че трябваше да се примири.

А Хаким, този нещастен идиот, си въобразяваше, че я развеселява, като твърдеше, че бъдещият й господар непременно ще пожелае да се ожени за нея.

— Сигурно ще бъде страшно богат, иначе няма да може да ви купи. И скоро ще станете икбал, любима жена. Ще му родите прекрасни синове и ще ви окаже високата чест да ви направи своя първа съпруга.

Първа съпруга. Тези думи сякаш я шибаха с камшик през лицето. И без това потреперваше при мисълта, че в страната, към която плаваха, мъжът можеше да има колкото си ще жени и двойно и тройно повече наложници, стига да можеше да си ги позволи. Някои мъже притежаваха по сто и повече робини. За нейния европейски дух това беше съвършено непонятно. Тя не проумяваше как жените понасят подобно отношение. Но скоро си каза, че те всъщност нямат избор. Наложниците бяха робини, взети в плен по време на война или при пиратски нападения и набези. Нямаха друг изход, освен да се примирят с робската си участ.

— Нима животът ви в Англия беше много по-добър? — попита я един ден Хаким, когато Шантел се възпротиви особено яростно на картините, които рисуваше пред нея. — Брац твърди, че ви е заловил с вързопче в ръка по време на бягство.

Но тя не се остави да бъде подмамена.

— Поне имах избор, Хаким. Не можеха да ме принудят да търпя и да се омъжа за човек, когото не одобрявам. А сега, какъв избор имам сега!

— Имате избора да приемете новия си живот или не. Вие ще стигнете далеч, лала. Ще бъдете богата и уважавана. Ще имате дори известна свобода. Постарайте се да си извоювате мястото на любима жена.

— Няма да се унижа да проституирам. По-добре да бъда слугиня в кухнята.

Хаким отчаяно закърши ръце и избяга от каютата. Шантел дълго гледа след него и очите й се напълниха със сълзи. Наистина предпочиташе да върши слугинска работа, вместо да топли леглото на един чужденец. Всъщност не искаше нито едното от двете. О, Господи, с каква вина се беше натоварил Чарлз Бърк! Само заради него беше попаднала в това безизходно положение. Той я беше тласнал към бягство от дома, той беше виновен, че я очакваше такъв отвратителен живот.

Роднините й щяха да предположат, че е избягала. Леля Елън сигурно е разбрала какво са готвели на Шантел и е повярвала в бягството й. Обаче след като е минало известно време и племенницата не се е обадила, тя се е разтревожила и е започнала да я търси. Но никой никога нямаше да узнае каква съдба е сполетяла Шантел. Тя беше изчезнала от Англия, без да остави никакви следи.

Имаше само една силна буря, която забави пътуването им с няколко дни. Шантел се надяваше на повече бури, но времето бързо се подобри. В малката каюта стана много горещо, особено след като корабът мина през Гибралтарския проток и навлезе в Средиземно море.

След тринадесет дни вече бяха близо до целта на пътуването си. Една сутрин Шантел погледна през малкия люк на каютата и видя пред себе си блестящия град Барка, една от перлите на африканското крайбрежие — или Варвария, както наричаха дългия бряг от Мароко до Египет. Градът приличаше на огромен диамант, който блестеше на горещото утринно слънце и я заслепяваше. Боядисани в бяло къщички с плоски покриви се гушеха една до друга по стръмните хълмове, заобиколени от буйна зеленина, сочни ливади и обработени поля. Под тях беше ясносинята вода на пристанището, а над тях — безкрайното небе без нито едно облаче. Дори отдалеч ориенталският характер на града веднага проличаваше по боядисаните в зелено куполи и минарета на безброй джамии, издигащи се високо над останалите сгради. Имаше и няколко наблюдателни кули с кръгли покриви, които забиваха чела в небето. На върха на най-високия хълм беше построено грамадно здание, заобиколено от дебели стени. Без съмнение това беше палатът на владетеля.