Джоана Линдзи - Сребърният ангел

Дерек с усмивка отклони въпроса му:

— Ще останеш ли за вечеря, Марш?

— За Бога, Дерек! Защо си толкова потаен? Живота му ли си спасил? Или ти дължи нещо? — Като забеляза непроницаемото изражение върху лицето на домакина, лорд Филдинг с въздишка се прекъсна: — Е, добре, няма значение. По-добре да бях си спестил въпросите. Поне ми кажи дали съм на прав път: приятел ли ти е, или не?

— Беше ми приятел.

— Е, това е вече нещо. — Маршъл отново въздъхна, защото днес беше узнал много повече, отколкото при всичките им досегашни разговори. — Впрочем стратегията на този човек е изумителна. Никой не знае какви са размерите на флота му — нито приятелите, нито враговете. А и няма как да го установят, когато капитаните са двойници и имената на корабите — еднакви. В пристанището никога не се събират всички кораби и дори непрекъснато да ги следим, пак няма да установим точния им брой. Решаващото е…

— Решаващото е, че Англия няма да обяви война на Барка.

— Точно така — призна Маршъл. — Имаме добър държавен договор, да, дори отличен, а Джамил Решид е цяло чудо. Единственият ислямски владетел, който държи на думата си.

— Значи Англия може да бъде щастлива, че Барка има такъв господар — заключи весело Дерек. — Коя е другата причина за евентуалното ми пътуване в Ориента?

— Както вече ти казах, сър Джон Блейк, английският консул, не е можал дори да влезе при Джамил Решид. Но причините за това ни станаха известни едва наскоро. Нашите източници твърдят, че в последно време е имало няколко покушения върху живота на Джамил и затова са взети извънредни мерки за сигурност в палата. Спрени са и всички търговски и държавни преговори, с изключение на най-важните.

— Предполагам, че чиновниците в палата не считат отвличането на една робиня за кой знае колко важно събитие?

— Ти го казваш. Но забелязвам, че не обели нито дума за покушенията върху живота на приятеля ти. Може би вече си осведомен за тях?

— Ти лично доставяш писмата на Джамил, Марш, а от една година насам…

— Добре де, добре, значи нищичко не знаеш за тях. Но защо не се изненада, защо не трепна?

— О, небеса, днес си ужасно досаден, приятелю — засмя се тихо Дерек. — Не съм изненадан, защото убийствата на владетели са нещо обичайно в Турската империя и ти много добре го знаеш. Как мислиш, защо се счита за напълно нормално султанът, който се възкачва на трона, да убие всичките си братя?

— Джамил Решид също има братя.

— Но той не е султан, а и владетелите на Барка никога не са убивали братята си. Предпочитат да се заобикалят с лична охрана и достъпът до тях е почти невъзможен.

— Почти?

— Точно така. Затова трябва да бъдем предпазливи. Знаете ли кой стои зад покушенията?

— Сър Джон твърди, че в дъното е Селим, вероятният наследник. От шест месеца е изчезнал и никой не знае къде се намира. Сър Джон е добре информиран за всичко, което става в Барка. Има достатъчно шпиони, но нито един в палата. Синовете на Джамил не са достатъчно възрастни, за да заемат трона Ако Джамил умре, новият владетел ще бъде Селим, а ние на всяка цена трябва да предотвратим това.

— Защо?

— Защото той е съвсем различен от Джамил. Не можем да му имаме доверие. Събрали сме достатъчно информация за него и сме много обезпокоени. Държим да запазим на трона сегашния владетел не само защото е добре настроен към Англия, защото е толерантен към християните и търгува добре с нас, а и защото евентуалният му наследник е твърде неприемлив за нашето правителство. Ако на трона седне Селим, това ще означава война.

— А каква е причината, поради която ми разказваш всичко това?

Най-после Маршъл се усмихна.

— Ако се съгласиш да потърсиш отвлечената мис Уудс, няма да ти се разсърдим, в случай че едновременно с това се поогледаш за извършителите на покушенията и се опиташ да ги отстраниш. Този проблем трябва да бъде решен.

Дерек избухна в смях.

— Но аз не съм всесилен, приятелю. Не искаш ли твърде много от мен?

— Англия ще ти бъде благодарна — неофициално, разбира се.

— Аха! — Дерек се опита да прикрие задоволството си. — Чудесно, Марш, успя да ме убедиш.

Лорд Филдинг се изправи с невярващ израз на лицето.

— Шегуваш ли се? Наистина ли искаш да предприемеш пътуването, да отложиш сватбата и да нарушиш дадената прел дядо си дума?

— Е, ако продължаваш да ми припомняш колко съм несериозен…

— Не, дори не мисля.

— Тогава още утре тръгвам на път.

Тази вечер младият граф доволно се оттегли в покоите си. Беше успял да събере достатъчно информация от Маршъл, без да издаде собствените си източници. Дядо му беше съгласен с предстоящото пътуване, а Каролайн му пожела добър път без обвинения и потоци сълзи. Утре щеше да потегли на път с леко сърце. Разбира се, и Англия, и близките щяха ужасно да му липсват, но отсъствието му нямаше да трае дълго. Веднага след завръщането му щяха да вдигнат сватба и така желанието на милия му дядо щеше да бъде изпълнено.