Джоана Линдзи - Сребърният ангел

Но лорд Филдинг не се възползва от предложеното му кресло.

— Забелязвам, че съвестта не те мъчи.

— Нямам такава.

— Дерек…

— О, Марш, не се вълнувай! От теб никога няма да излезе посланик в някоя източна страна. Подхващай нещата меко и със заобикалки, бъди учтив с всички присъстващи. Е, как върви шпионажът?

— Знаеш много добре, че тази дума ми е неприятна. Нарича се Външна разузнавателна служба…

— Шпионинът си е шпионин, все едно как го наричаш.

— Така е, признавам — потвърди добродушно Маршъл. — Е, разменихме ли достатъчно учтивости, или трябва да поговорим и за времето?

— Климатът е доста мек и…

— Дерек, ти си в състояние да вбесиш и светец! Седиш си тук и дрънкаш глупости, а в това време мис Чарити Уудс търпи какви ли не гадости…

— Престани, Марш — прекъсна го рязко Дерек. — Не си сигурен дали момичето изобщо е страдало. Случайно знам, че някои жени сами се продават като робини, за да се озоват там, където са отвели твоята мис Уудс! Дамите от харема живеят сред лукс. Те са най-разглезените жени на света. Никой не злоупотребява с тях.

Маршъл облегна глава назад и с въздишка затвори очи. Трябваше веднага да разбере, че само си губи времето, като се опитва да убеди Дерек. Може би доводите му не бяха справедливи, но той не можеше да промени факта, че двамата имаха коренно противоположни възгледи по въпроса за жените, продадени в мюсюлманските страни. В коя страна жените се радваха на такова добро отношение? Къде беше живял Дерек? Не знаеше ли, че не навсякъде е така?

Но нямаше никакъв смисъл да бъде разпитван Дерек Синклер за живота, който беше водил преди пристигането си в Англия. Той никога не съобщаваше подробности. Ала възгледите му носеха ярък източен отпечатък.

По време на последната им дискусия Дерек не беше изразил мнение. Просто беше отказал да напусне Англия. Причината беше съвсем разумна.

— Само след месец се женя.

— Не ми напомняй. Вземаш единственото момиче, което мога да обичам, и на всичкото отгоре посипваш сол в раните ми, като ме каниш на сватбата — беше отбелязал с шеговита усмивка Маршъл, но опитът му да погледне на нещата откъм смешната им страна беше излязъл несполучлив. — Отложи сватбата.

— Не мога. Освен това старият господин ме помоли да не се отделям от него. Напоследък често боледува.

— Няма нищо подобно — възрази Маршъл.

— Последната седмица беше на легло.

— Случайно разбрах, че просто е настинал.

— Той е вече доста възрастен, Марш — отговори спокойно Дерек. — Иска да има внуци, преди да се с отправил към вечността.

Срещу това нищо не можеше да се възрази. Маркизът наближаваше седемдесетте и през последните години беше с доста разклатено здраве. Мисълта за децата, които неизбежно щяха да се появят, децата на Дерек и Каролайн, беше ужасно потискаща и Маршъл побърза да отхвърли темата „наследници“. Но от толкова места го притискаха заради отвлечената англичанка, че той беше принуден да потърси още веднъж Дерек. Някъде дълбоко в сърцето му туптеше надеждата, че сватбата все пак ще бъде отложена — и това ще му донесе нещо много хубаво.

— Още не си ми казал постигнал ли е нещо английският консул.

— Не — изръмжа Маршъл. — Нищо не е направил. В последно време не му разрешават дори аудиенция при владетеля. О, има и още нещо. Мис Уудс вече не е единствената причина, поради която бихме желали да заминеш за Барка. Разбира се, тя си остава официалният повод. Знаеш ли, сродникът й настоява да пуснем в действие флотата, ако момичето не се върне скоро?

— Вярваш ли, че военният флот ще се намеси?

— Не поради тази причина и не след като Барка притежава единствената флота, за която все още не сме добре информирани. Не можем току-така да се впуснем в открито море, пък и не горим от желание да го сторим.

— Барка е малко пристанище, Марш. Признавам, че старият владетел имаше голяма флота, но вие имате много хора там и държите под око всеки кораб, който влиза в пристанището. Как така не сте информирани за броя им?

— Ей така. Твоят приятел Джамил използва капитани близнаци.

— Какво? Божичко, та това е блестяща идея!

— Нима нищо не си знаел за нея?

— Виж какво, Марш, само защото от време на време разменям по някое писмо с Джамил, това не означава, че съм посветен в отбранителните мерки на държавата му.

Маршъл не повярва на ушите си. Приятелят му за пръв път наричаше по име ислямския владетел!

— За мен би било от голяма полза да узная в какви отношения си бил с господаря на Барка, когато си бил там — промълви замислено той.