— Ах ти, немирнице! — промърмори той, когато ръката й се плъзна в отворената му риза.
— Целуни ме и послушно ще те пусна да си отидеш.
Дерек се подчини, но когато езикът й се плъзна в устата му и пръстите й замилваха гърдите му, се превърна в нападател.
— Никога не бях си помислял, че мога да го направя — но няма да си отида!
— Какъв позор! Цяла нощ не ме остави да спя, а сега ме нападна като… — Мъжът само изръмжа нещо и Шантел доволно изхихика. — Добре, добре, щом настояваш, ще постоя още малко будна.
Почти час по-късно Шантел отново наблюдаваше как Дерек се облича, но този път се прозяваше. Беше доволна и сънлива и не се възпротиви, че любимият й я напуска. Мъжът нежно се наведе над нея да я целуне за довиждане.
— Ще се видим пак тази вечер, малка луна.
— Ще се видим и по-рано — промърмори сънливо тя. — Не смяташ ли, че е крайно време да изляза на палубата да подишам малко чист въздух?
Когато Дерек не отговори, тя отвори очи и учудено забеляза, че по лицето му е изписано смущение.
— Защо мълчиш?
— Ами… — произнесе колебливо той, — бих предпочел всичко да си остане както досега.
Шантел скочи като ужилена.
— Искаш да ме държиш под ключ? Сигурно се шегуваш! — Но физиономията му още повече се помрачи и тя извика: — Значи не било шега! Искам, да узная причината!
— Просто така е по-добре…
— За кого? Щом не е за мен, сигурно трябва да е за теб. — Лицето й потъмня. — Има ли нещо, което не си ми казал?
Дерек се опита да отклони въпроса.
— Защо мислиш така?
— Защото ми стана ясно, че искаш да ме държиш далеч от очите на хората. През нощта спомена, че си очаквал да реагирам гневно, когато ми разкриеш истината. Защо е трябвало да се разгневя? Но, моля те, бъди искрен!
— Е, добре — примири се Дерек. — Капитанът и половината екипаж знаят, че в Англия ме очаква годеницата ми. Тя е придружавала дядо ми, когато е дал заповед за отплаване.
— Разбирам — отговори с учудващо спокойствие Шантел. — Годеница значи. А сега ми кажи, че искаш да развалиш годежа.
— Не мога. Не е толкова просто да развалиш годеж с херцогска дъщеря.
— Напротив, можеш! — заяви гневно тя.
— В никакъв случай — отговори упорито Дерек.
— Защо? Всъщност не е нужно да ми отговаряш. Обичаш я, нали?
— Разбира се, че я обичам. Познавам я, откакто се помня.
— Какво общо има приятелството с любовта?
— Какво… — изрева той, но веднага се овладя и понижи глас: — факт е, че този годеж няма нищо общо с нас двамата, Жахар.
— Не ме наричай така! Това име ми е дадено от брат ти и винаги съм го мразила. Няма да има „нас двамата“, ако се ожениш за херцогската дъщеря, ясно ли е?
— Да не би да си очаквала, че ще се оженя за теб?
— Нали каза, че ме отвеждаш в къщи и ще останеш с мен! Естествено е такава мисъл да ми мине през главата.
Дерек дълго я гледа и накрая промълви:
— Съжалявам, но не съм имал подобни намерения.
Очите на Шантел широко се разтвориха. Беше разбрала.
— Искал си да ме задържиш като метреса?
— Не говори така. В днешно време метресата е уважавана личност.
— И това е най-доброто, на което мога да се надявам според теб, така ли? Отнемаш ми шанса за почтена женитба и ме оставяш цял живот на твое разположение… — Внезапно тя разбра смисъла на собствените си думи и очите й се разшириха още повече. — Господи!… Можеше да ме освободиш, без да… Проклет негодник! Не беше нужно да спиш с мен, нали! Защо не ме остави недокосната като Джамила?
— Така нямаше да получиш свободата си, Жахар.
— Не ме наричай така! И престани да ме лъжеш!
— Не те лъжа. Ти беше собственост на Джамил. Получи свобода като награда за помощта си. Иначе непременно щеше да те задържи.
— Никога не ме е искал. Купи ме само заради теб. Щеше да ме пусне, ако го беше помолил. Трябваше просто да го попиташ. Нали ти е брат, за Бога! Не смей да твърдиш, че би ти отказал нещо, след като зае мястото му и изложи живота си на опасност заради него!
— Може би не, но не бях сигурен. Не исках да те видя завинаги погребана в харема му. Любовта му принадлежи на друга. Отначало смятах да го помоля да те даде на мъж, който няма други жени. Ти заслужаваш поне мястото на първа кадъна. Но можеше да станеш такава едва след като беше спала с мен.
— Ако продължаваш да твърдиш, че си го сторил само за мое добро, ще те… ще те…
— Достатъчно — прекъсна я остро той. — Търсех си извинения, за да успокоя съвестта си. Истината е, че полудях по теб още щом те зърнах. Не мога да се откажа от теб. Желаех те, желая те и сега. Ще те отведа в къщи и ще те задържа там с всички средства. Ако трябва, готов съм да се върна с този кораб в Барка, да те заключа в някой харем и да прекарам остатъка от живота си с теб. Ще го направя, бъди сигурна!
Читать дальше