Джоана Линдзи - Затворницата на дракона

Миналата година Хюго Д’Амбре съвсем безразсъдно беше решил да завземе крепостта Дирууд, но сякаш се беше пъхнал в гнездо с оси. Дирууд принадлежеше на един от най-силните военачалници на северните провинции, лорд Фулкхърст. Той не само се беше притекъл на помощ на своя васал в Дирууд, но оттогава систематично разоряваше нахалника, дръзнал да нападне негова собственост. За нещастие целта му не бяха само имотите на Хюго, но и тези, придобити чрез настойничество. Тогава бащата на Джилбърт разбра какво нещастие е да имаш слаб крал. Монархът отказа да му се притече на помощ, прекалено зает със собствените си проблеми. Преди два месеца Хюго беше убит при тези безредици, но това не задоволи Фулкхърст. Джилбърт не се съмняваше, че нещата вървят към жестоко отмъщение.

Предложеното от сина примирие му бе отказано високомерно. Вбесен, Джилбърт беше решил да си върне земите на всяка цена. В тази цена, разбира се, той включваше единствено жертвата на Роина. Тя трябваше да се омъжи а този дърт развратник. Беше я уверил, че ще бъде за кратко, защото съпругът й е с двата крака в гроба. Тогава отново щеше да я постави, под свое попечителство. Проблемът беше в това, че независимо от продължителността на този брак, Джилбърт искаше дете от него. Беше дал да разбере, че само но този начин тя може да си върне всички имоти. Чрез наследника щеше да получи земите и богатствата на стария козел. Така Джилбърт можеше да завладее обратно собствеността на Д’Амбре от ръцете на Фулкхърст.

Това беше идеален план, но служеше единствено на интересите на Джилбърт. Нямаше да му струва нищо, а придобивките щяха да бъдат огромни. Включително и да вкара Роина а леглото си. Нещо, за което беше копнял винаги. Точно това беше в центъра на машинациите му. Джилбърт беше луд по русокосата красавица, която от няколко години му се падаше заварена сестра.

Когато баща му се ожени за Ан Белем, Роина беше на петнадесет години. Джилбърт я пожела отчаяно. Баща му веднага изби тази идея от главата му. Цената на момичето рязко щеше да падне, ако я лишат от девствената й ципа. За щастие Хюго Д’Амбре нямаше вечно да бъде жив. Джилбърт съзнаваше, че девствеността на девойката не беше за него. Той можеше да изчака и да я има след съпруга й.

Точно по тази причина той се беше държал добре с нея. Не искаше неговата грубост да я настрои срещу него, както срещу баща му. Искаше Роина да го пожелае, когато я отведе в леглото си. Толкова я искаше, че беше готов дори да се ожени за нея, ако от това щеше да има някаква облага. За сега не виждаше такава, след като Д’Амбре вече контролираха имотите й, но веднага щом забременееше, той имаше намерение да я вкара в леглото си. Заварената му сестра трябваше да стане негова любовница! Въпреки това нямаше да се поколебае да я омъжи отново, за да се облагодетелства от новия й брак. Можеше да се отървава от съпрузите й без проблем, но очевидно по-трудно щеше да бъде да събуди страстта у нея.

Омъжвайки я за Лионс против волята й, си спечелваше презрението й. Не мислеше, че като бие майка й пред нея, щеше да я обиди прекалено много. Джилбърт беше свикнал да гледа как баща му непрекъснато малтретира лейди Ан и този факт отдавна не му правеше впечатление. Не помисли обаче за това, че Роина през последните три години бе държана в крепостта Кемел, вместо да бъде с майка си, и че не е свикнала на такава гледка. Беше сигурен, че девойката няма да го намрази, като види как се отнася с майка в. А това просто беше последното нещо, длъжен да направи, за да я принуди да се омъжи по негова воля.

Първата грешка на Джилбърт беше, че пренесе автоматично отношението към майката и върху Роина. Втората му грешка беше, че докато биеше мащехата си, не обръщаше внимание на Роина. Когато видя упорито вперения поглед на лейди Ан, той се обърна назад и вбесен разбра грешката си: момичето обичаше своята майка. От огромните й сапфирени очи капеха сълзи. С последни усилия на волята си налагаше да не го помоли да спре. И всичко това стана, защото майка й не одобряваше този брак!

Трябва просто да я завлече при Лионс и да я омъжи за него. Щеше да е пъхната в леглото му преди да е успяла и да мигне. Сега красивите й сини очи го гледаха с такава ненавист, че тя със сигурност никога нямаше да го пожелае. Така да бъде! Той ще я притежава, и то доста скоро. От гняв пръстите му се свиха в юмрук, който се стовари върху главата на лейди Ан. Жената се отпусна безмълвно. Роина се задави от мъка и едва успя да прошепне: