Джоана Линдзи - Зимни огньове

Тя ясно си спомняше всичко. Това беше сцена, която често виждаше в сънищата си. Баща й седнал срещу нея в тази същата стая, беше облечен целият в черно. Черна туника също като цвета на косата, мрачна като сините му очи. Очите на Ангъс Кармарам бяха винаги блестящи и необикновено живи и изразителни за мъж на петдесет години. В този ден очите му бяха очи на старец.

Брена току-що се беше завърнала от сутрешната си езда с Уилоу, нейната сребристосива кобила, когато я извикаха. Беше облечена в момчешкия си екип, гълъбовосива туника и къса мантия, обшита със сребрист конец, панталони от еленова кожа и обувки от най-добра испанска кожа. Носеше меч, но го свали, преди да седне на тапицирания с кадифе стол срещу баща си.

— Ти ще се ожениш за викингски вожд, дъще — бяха първите думи на лорд Ангъс.

— И ще отгледам двадесет прекрасни синове, които след това ще нападнат земите ни — отвърна Брена.

Ангъс не се засмя на шегата й и мрачното му изражение смрази кръвта й. Тя сграбчи перилата на стола, напрегнато изчаквайки той да отрече думите си.

Но той уморено въздъхна сякаш всичките му години изведнъж се бяха стоварили с цялата си тежест върху му.

— Може би те ще нападнат земите ни, но не и нас.

Брена не можеше да прикрие тревогата в гласа си.

— Какво си направил, татко?

— Вчера изпратих човек, който ще ти намери съпруг измежду викингските вождове, по този начин с тях ще сключим договор.

Брена скочи.

— С викингите, които нападнаха Холихед Айлънд?

— Не, не точно същите. Нашият пратеник ще търси викингски вожд, който да те вземе за съпруга. Мъж, който притежава власт и сила.

— Ще ме предлагаш от врата на врата? — възмутено извика Брена, гледайки баща си като човек, когото вижда за първи път.

— Няма да бъдеш продавана, Брена! — отвърна лорд Ангъс, убеден във всичко свято, че е постъпил правилно независимо от болката, която го измъчваше. — Изпратих Фергюс, той е истински дипломат. Той ще направи разследване и ще търси мъж, който все още не е женен и притежава много власт и сила. Няма да бъдеш продавана. Предупредил съм Фергюс да урежда този въпрос само на едно място. Ако не сполучи, той ще се върне и с това всичко ще приключи. Но боговете да са ни на помощ, ако се завърне без името на бъдещия ти съпруг.

Брена виждаше кървавочервени кръгове пред очите си.

— Как си могъл да направиш това нещо?

— Това е единственият начин, Брена.

— Не е вярно! — избухна тя. — Ние сме на километри от брега и няма от какво да се страхуваме!

— С всяка измината година викингите стават все по-смели — опита се да обясни Ангъс. — Техни набези е имало още преди моето раждане. Всички земи, граничещи на нашите, са в тяхно владение. На север и на изток, навсякъде, където са се установили, нашите братя са техни слуги. А ето, сега те достигнаха нашите брегове. Само въпрос на време е кога ще достигнат и нас. Това може да се случи следващата година. Би ли искала да видиш селото ни завладяно от тях? Мъжете избити, а жените взети в робство?

— Това няма да се случи! — каза тя. — Ти си рицар — смел и силен, за теб бойното изкуство няма тайни. Научил си и мен на всичко, което знаеш. Ние можем да се преборим с тях, татко, аз и ти!

— О, Брена — въздъхна той. — Прекалено съм стар, за да се бия. Можеш да убиеш много от тях, но не всички. Те са раса на гиганти. Никъде другаде няма такива като тях. Жестоки са и не знаят пощада. Предпочитам да те виждам жива, отколкото да знам, че си загинала в бой с тях. Ще защитя хората си.

— Като пожертваш мен! — изсъска тя извън себе си от ярост. — И ме предадеш в ръцете на някой кръвожаден вожд!

— В това отношение не се страхувам за теб. Знам, че можеш да се грижиш за себе си.

— Това няма да стане! — избухна Брена. — Аз няма да се съглася с тази женитба!

Ангъс се намръщи заплашително.

— Ще трябва да се съгласиш, Фергюс носи със себе си честната ми дума.

— Защо не ми каза вчера? Защото знаеше, че няма да се подчиня, нали?

— Да, знаех, дъще! Но станалото вече не може да се поправи. Единствено ти си тази, която би могла да ни спаси. Корделия е женена. Леля ти, въпреки че все още изглежда добре, не е на подходящата възраст. Викингите ще очакват млада булка.

— Не стоварвай всичко върху ми, татко! Това е само твое дело.

— Запознавах те с какви ли не мъже, богати, умни, красиви, но ти не пожела нито един от тях! — припомни й лордът. — Отдавна вече би могла да бъдеш омъжена, но тогава, за нещастие, съдбата ни вече щеше да е решена.