Джоана Линдзи - Зимни огньове

Тя се върна, мина покрай стаята на Корделия и мъжа й и се насочи към своите собствени покои. Това беше стая, разположена на ъгъл, като по този начин цялата се обливаше от светлина, идваща от двата прозореца, намиращи се на двете съседни стени. Тъй като беше само на седемнайсет години, тя нямаше нищо против голямото разстояние до стаята й с изключение на дни като този, когато всяка крачка й костваше неимоверно усилие.

Искаше й се да изкрещи от радост, когато най-накрая отвори вратата, спирайки само за секунда, за да извика Алейн, личната си прислужница. Брена бавно затвори вратата и се насочи към леглото, като сваляше от себе си мантията, която до този момент беше скривала великолепната й коса. Тази дълга коса. Това беше единственото нещо, което разваляше вида, който тя би искала да има. Баща й не й разрешаваше да я отреже, затова тя винаги я криеше. Мразеше този ярък символ на женствеността. Преди Брена да докосне възглавницата, при нея влезе Алейн, която идваше от собствената си стая. Алейн не беше в първа младост, но годините не й личаха. Червените коси издаваха шотландския й произход. Някога те са били яркочервени, а сега бяха станали мърляво жълти. Но в сините й очи имаше младежки блясък. Сега тя не беше толкова жизнерадостна, както обикновено, защото през зимните месеци беше преживяла тежка болест и тогава Брена беше тази, която й прислужваше.

— О, Брена, момичето ми! — каза Алейн, сложила тънката си ръка върху гърдите й. — Толкова се радвам да видя, че си се прибрала навреме. Знаеш, че баща ти щеше много да се ядоса, ако пропуснеше урока си при Уиндъм. Мисля, че вече е време да смениш тези дрехи, които само момчетата носят, и да се облечеш като момиче, каквото си всъщност. Когато Бойд се завърна с последните вести за глигана, аз се уплаших, че няма да се върнеш навреме.

— Да вървят по дяволите Уиндъм и всички като него! — сопна се уморено Брена. — И този проклет глиган също да върви по дяволите!

— Но днес всички сме в чудесно настроение — засмя се Алейн.

— Не и аз!

— Каква е причината?

Брена опита да стане, но се отказа и отново легна.

— Уилоу, тази бременна крава! Докато я обучавах, тя има глупостта да се изплаши от един заек. Заек! Никога няма да й простя това.

Алейн отново се разсмя и каза:

— Виждам, че страдаш повече заради гордостта си.

— О, жено, млъкни! Не искам да те слушам повече. В момента имам нужда от гореща вана.

— Трябва бързо да свършиш, защото Уиндъм ще те очаква — отвърна Алейн спокойно. Тя беше свикнала с избухванията на своята господарка и не й се сърдеше.

— Уиндъм може да чака! — каза Брена.

Голямата гостна на първия етаж беше стаята, където всеки следобед Брена имаше уроци с Уиндъм. От една година той преподаваше на Брена. Времето, когато бяха започнали, съвпадаше горе-долу с времето, когато кръвожадните племена от север бяха нападнали Холихед Айлънд и това се беше случило през 850 година. Брена понасяше тези омразни уроци, защото нямаше избор. Тя запомняше всичко, на което я учеха, но го правеше не защото Ангъс беше разпоредил така, а защото това беше нейното собствено желание.

Уиндъм стана, когато тя влезе в стаята. Беше намръщен.

— Закъснявате, лейди Брена.

Наметната със синьо-зелена копринена роба, върху която ярко изпъкваше гарвановочерната й коса, Брена сладко се усмихна.

— Трябва да ми простиш, Уиндъм. Натъжавам се, като знам, че те карам да чакаш, при положение че имаш много по-важни дела за вършене.

Чертите на викинга омекнаха и очите му огледаха цялата стая, пропускайки да се спрат на Брена.

— Не е вярно. За мен няма нищо по-важно от това да те подготвя за новия ти живот в новия дом.

— Тогава трябва да започваме веднага, за да наваксаме изгубеното време.

Там, където трябваше да се държи като дама, Брена се справяше чудесно. Тя можеше да бъде мила и очарователна и да направи така, че да постигне целите си. Не прибягваше често до тези женски хитрини, но когато го правеше, всички мъже й се подчиняваха.

Банята беше помогнала, но тя все още чувстваше болка. Брена бавно стигна до един от четирите, подобни на тронове, столове, които бяха обърнати към голямата камина, и се присъедини към Уиндъм. Той започна урока оттам, откъдето го бяха прекъснали предния ден. Занимаваха се с митологията на викингите. Сега той говореше на езика на викингите и Брена го разбираше прекрасно, защото този език беше първото нещо, на което я беше научил Уиндъм.

Наистина ли беше минала почти година, откакто бяха получили ужасните новини от Холихед Айлънд? Изглеждаше толкова отдавна. Когато разбраха какво се е случило там, всички бяха безкрайно изплашени, защото усетиха смъртта да витае наоколо. Два дена по-късно Ангъс извика Брена, за да й съобщи разрешението на проблема. Брена дори не беше подозирала, че такова съществува.