Джоана Линдзи - Зимни огньове

Гарик се качи на коня си, Брена го последва. Тя не мразеше Ярмил за нейното предателство, тъй като жената явно беше полудяла, но не можеше и да я съжалява.

Намериха Селиг под един висок бор. Детето плачеше, защото при всяко движение острите борови иглички му причиняваха болка. Когато Гарик го подаде на Брена, тя заплака от щастие.

Бързо минаха покрай мястото, където бяха срещнали Ярмил.

— Тя е измислила всичко това, Гарик — каза Брена, докато бавно се приближаваха към къщи. — Ярмил е платила на Седрик да ме отвлече и аз разпознах коня й. Тя е жената, която се опита да ме убие в гората.

— Защо теб, Брена? Това не мога да разбера.

— Страхувала се е от детето ми, не от мен. Селиг е още един наследник на Анселм, от който тя е искала да се отърве, за да остане синът й единствен наследник.

— Сигурно е била луда отдавна, за да си мисли, че би могла да осъществи всичко това.

— Трябваше да се досетя, че тя е виновна за всичко. Знаех, че мрази семейството ти, но заради ревността си към Морна мислех, че тя е отговорна за това.

— Морна!

— Тя те иска за себе си. И… и ти се върна при нея, когато с теб се разделихме.

— Значи си повярвала? — намръщи се Гарик. — Исках да си мислиш така, защото бях ядосан. Но това не е вярно, Брена. Двамата с нея щяхме да се женим, но не от любов. Аз я желаех заради красотата й, а тя ме искаше само защото бях син на вожд. Сега знам това.

— Наистина ли тя вече не значи нищо за теб?

— Не, тя само ми напомня какъв глупак съм бил да приема отказа й толкова присърце. Толкова пъти греших. Ще ми простиш ли болката, която ти причиних?

— Разбира се — усмихна се тя. — От днес ти ще ме даряваш само с щастие.

След време Ярмил беше осъдена и прогонена. Синът й Феърфакс тръгна с нея, тъй като тя не можеше вече да се грижи за себе си. Той не беше научил нищо за нейните намерения и беше също толкова изненадан, колкото и всички останали, когато разбра истината. Брена смяташе, че това наказание е тежко, но семейството за нея беше всичко и след като Ярмил си иде, вече нямаше от какво да се страхува.

— Селиг спи ли?

— Да, любов моя — отговори Брена и се мушна в леглото при Гарик. — Беше се събудил от болки в корема. Явно от бонбоните, които баща ти щедро му беше дал.

— Той наистина го глези много.

— Не мога да споря за това — усмихна се тя.

— А би ли искала въобще да спориш за нещо с мен? — иронично запита той.

Тя се излегна, привидно сърдита.

— Не смятай, че след като съм ти съпруга, мисля по същия начин като теб.

Той се разсмя и я притегли близо до себе си.

— Ти си решителна и упорита, това го знам със сигурност. В деня на нашата сватба настоя да освободя Яни, за да може Перин да се ожени за нея. Много лесно ме накара да изпълня желанието ти.

— Ти беше също толкова доволен, колкото и аз, когато видя колко са щастливи.

— Вярно е. Все още се чудя как през всичкото това време не бях забелязал връзката им. Защо Перин не ми е казвал за нея? За известно време между нас имаше неразбирателство, но след раждането на Селиг всичко се оправи.

— Той искаше да купи Яни, но не смееше да те пита от страх, че ще откажеш. Ти много рядко беше в добро настроение.

— Да, дори след като Селиг се роди и аз бях безкрайно горд и щастлив, не можех да приема, че ти не искаш да си с мен. Разбирам защо Перин не е смеел да ми говори за Яни.

— Значи обвиняваш мен?

— Ти си страшно упорита, скъпа.

Брена се усмихна и нежно го целуна.

— И винаги ще бъда такава. Но въпреки това ти ме, обичаш.

— Наистина ли?

— Гарик!

Той се засмя и я прегърна.

— Никога не се съмнявай в това, Брена. Никога! Сега ти си моя. Няма значение дали го признаваш или не.

— О, признавам това, с удоволствие.

Вратите бяха отворени и пропускаха светлината, която идваше отвън. Бяха женени от месец. Езическият ритуал беше хубав, но все пак Брена искаше божия благословия и беше решила един ден да се венчае по християнския обичай.

Вече не мислеше за връщане в родината си. Сега тук беше нейният дом, нейният съпруг и синът й. Момчето, което някога се опитваше да бъде, вече не съществуваше. Сега беше истинска жена.

© 1980 Джоана Линдзи

© Петя Давидкова, превод от английски

Johanna Lindsey

Fires of Winter, 1980

Сканиране: ???

Разпознаване и начална редакция: Xesiona, 2009

Редакция: maskara, 2009

Издание:

Джоана Линдзи. Зимни огньове

Издателство „Калпазанов“, Габрово