Джоана Линдзи - Зимни огньове

— От този ден нататък ще ти вярвам винаги, защото те обичам, но аз трябва да зная истината.

Той дръпна въжето и Брена се възмути как е възможно да вкара коня си в къщата й. Но това, което беше на края на въжето, не беше жребецът му, а Седрик Боргсен. Ръцете му бяха вързани, а от главата му течеше кръв. Брена изведнъж пребледня, сякаш е видяла жив мъртвец. Седрик също пребледня, но бързо се възстанови от изненадата.

— Защо ме доведе тук, Хаардрад? Знаеш, че това няма да остане безнаказано. Дълго време не се бяхме ровили в миналото. Брат ти уби моя брат и това беше достатъчно за бащите ни. Нима искаш още кръв?

— Миналото няма нищо общо с твоето присъствие тук. Ти имаш да отговаряш за друго, съвсем скорошно престъпление.

— Така ли?

Гарик се приближи до него и му посочи Брена.

— Познаваш ли тази жена?

Седрик погледна Брена, сякаш я виждаше за първи път.

— Изглежда доста добре, но никога преди не съм я виждал.

— Той лъже, Гарик! — Тя нарочно говореше на техния език, за да я разбира и Седрик. — Кълна ти се, че той лъже.

— Това няма значение, Брена.

— Не е вярно.

Тя се обърна към Седрик и извън себе си от яд извика:

— Кажи му истината. Кажи му как ме отвлякохте!

Седрик само вдигна рамене, преструвайки са на отегчен:

— Какво й става на тази жена. Не мога да разбера за какво ми говори.

— Лъжец! — избухна Брена. — Аз си помислих, че съм те убила, но е трябвало да проверя това, преди да тръгна — Тя извади ножа си от ножницата и каза: — Този път ще бъда сигурна в това.

Но преди да е направила и една крачка, Гарик изби оръжието от ръката й.

— Той е вързан и е съвсем безпомощен, не можем да убием невъоръжен човек.

Брена беше отчаяна. И изведнъж се сети. В очите й блесна надежда.

— Острието прониза гърдите му, Гарик — бързо каза тя. — Той може да не е умрял от раната, но ще има останал белег — доказателството, което ти търсиш.

Гарик приближи Седрик, който се беше ухилил до уши.

— Имам много белези, кой точно искаш да видиш?

Гарик разтвори туниката му. Наистина по гърдите му имаше безброй белези. Той го бутна към вратата.

— Ще те заведа обратно там, където те хванах.

— Не си мисли, че това ще мине безнаказано. Заради някаква полудяла жена ме хващаш и ме довличаш тук, за да бъда обиждан и обвиняван в несъществуващи грехове.

Гарик не обърна внимание на думите му. Той беше заложил всичко на тази карта и се беше молил историята на Брена да беше вярна. Сега…

— Гарик, почакай! — извика Брена.

Не можеше да повярва, че той ще се предаде толкова лесно. Сега вече никога нямаше да й вярва и дори да й се кълнеше, че това няма значение, знаеше, че няма да е вярно.

— Брена, няма смисъл да продължаваме.

— Той има друг белег, който не е като никой друг. Много е голям и се намира на предната част на бедрото му. Видях го, когато се опита да ме насили.

Изведнъж видя как Гарик пребледня, а по лицето на Седрик също се изписа тревога, но тя забеляза това прекалено късно. Той вдигна вързаните си ръце и удари отзад Гарик. Той падна, удряйки главата си в масата, и остана да лежи неподвижно.

Брена не повярва на очите си. Беше същото, както когато в гората мечката нападна Гарик. Той лежеше в безсъзнание, може би мъртъв, но врагът беше все още жив. Тя се огледа за камата си, но беше късно. Седрик я беше взел и се опитваше да среже въжетата. Брена се хвърли към него, но той я отблъсна и тя падна. Веднага се надигна и се опита да достигне някое от другите си оръжия. И този път закъсня. Седрик се беше освободил и като я завъртя, я метна на пода.

— Искам да знаеш какво те очаква. Ако Арно не беше дошъл навреме да спре кървенето, щях да умра от раната, която ми нанесе. Тогава не можах да те проследя, но след това го направих. От един роб научих, че не си се върнала и че те смятат за мъртва. Сега виждам, че не е било вярно.

— Аз обиколих фиорда, а това отне много време.

Той се разсмя.

— Тогава не е чудно, че той не ти вярва. Ако си могла да оцелееш тогава, значи доста дълго ще издържиш на това, което съм намислил.

— Не прави глупости — каза Брена. — Гарик те доведе тук само за да му кажеш истината.

— И той я чу. Всичко вървеше добре до момента, в който ти каза за белега, който той ми направи преди години. Само той и аз знаем за него. Беше случайно, но аз никога няма да го забравя, нито пък той.

Той погледна Гарик с омраза.

— Ако си тръгнеш сега, можеш да бъдеш сигурен, че той никога вече няма да те потърси.

— Предполагам, че можеш да направиш това. Но ти няма да си тук, за да видиш каквото и да било, защото ще дойдеш с мен.