Джоана Линдзи - Зимни огньове

Господи, толкова я болеше да гледа как той се измъчва.

— Не ме мисли за безчувствена и безсърдечна, но не мога да остана тук. Да бъда толкова близо до теб, да те желая и да знам, че никога няма да те имам. Това е непоносимо, Гарик.

— Все пак има време, докато тръгнете с баща ми, помисли и ако промениш решението си, върни се при мен.

Той си тръгна и тя изплака мъката си на рамото на Лейла. Единствено голямото разстояние между тях щеше да й помогне да го забрави.

Пролетта дойде бързо и предупредиха Брена, че трябва да се приготви за по-малко от две седмици. Тя посрещна новината със свито сърце, въпреки това беше уверена, че е взела правилното решение. Не би могла да стои тук, без да има Гарик до себе си, а не би могла да бъде с него, ако той не й вярваше. Само да не държеше толкова на доверието. Но беше уверена, че без него любовта им нямаше да бъде истинска.

Още повече страдаше, когато погледнеше сина си. Тя всъщност му отказваше правото да има баща. За един кратък миг беше решила да го остави тук, но той беше животът й и никой и нищо на земята не би могло да я отдели от него. Никога нямаше да забрави страха, който беше преживяла, преди да го роди. След това беше продължила да се тревожи, тъй като в началото той беше толкова слабичък и малък. Сега Селиг беше силен и тя нямаше вече предишните страхове.

Беше се молила за дъщеричка, която да прилича на нея. Селиг имаше гарвановочерна коса и сиви очи, но все повече заприличваше на баща си. Винаги когато прегръщаше сина си, тя си спомняше за Гарик. Не би могла да забрави този мъж.

За нейна изненада Лейла беше решила да отпътува с нея. Тя нямаше семейство тук и казваше, че единственото важно нещо в живота й е Селиг и че не би могла да се раздели с него. Брена беше щастлива, защото, въпреки че Селиг вече нямаше нужда от Лейла, самата тя беше свикнала с нея и двете се разбираха отлично.

В деня преди заминаването Лейла отиде да се сбогува с приятелите си, а Брена приготви Селиг за да го заведе при Гарик. За последен път детето щеше да види баща си. За нея това също щеше да бъде последният път, когато щеше да я види любимия.

— Хайде, душичката ми, баща ти не знае, че ще го посетим, но аз съм сигурна, че той ще се зарадва. — Тъй като детето я загледа въпросително, тя каза: — Благодаря ти, Господи, че той все още не разбира, защото за него пътуването по морето ще бъде само едно приключение, а за мен…

Не довърши изречението си, защото болката не й позволи, но все още беше уверена, че това е верният път.

Тръгна към вратата, но тя се отвори и на прага застана Гарик. Върху лицето му бяха изписани мъка и желание. Изведнъж пожела той да я прегърне и двамата никога да не се разделят. Вече не го винеше, че не й вярва. След като й беше казал, че Седрик е жив, тя беше започнала да се съмнява, че може наистина да не го е убила.

— Трябваше да те предупредя, Гарик. Тъкмо идвахме със Селиг у вас, за да можеш да прекараш деня с него.

— Пусни момчето, Брена.

Гласът му прозвуча странно. Брена остави детето и се зачуди дали не се е случило нещо.

— Ти можеш да останеш тук с него, а аз ще отида да се сбогувам с Ерин и останалите.

Той не каза нищо. Тя видя, че на колана му висят всякакви оръжия, а в ръцете си държи въже.

— Защо си дошъл тук, Гарик? Изглеждаш така, сякаш си тръгнал на война. Или ще използваш тези неща срещу мен? Ако го обичаш толкова, че би ме убил за да го задържиш при себе си, тогава го направи, защото знай, че аз не мога да живея без него.

— Няма значение колко много го обичам, не бих убил майка му.

— Тогава защо?

— Бих могъл да те задържа тук насила, неведнъж съм мислил за това. Миналата година, когато отплавах на изток, за да избягам далеч от теб, разбрах, че това е най-малкото, което искам. Аз те исках до себе си, за да бъдем задно до края на дните си. Тъй като допуснах, че баща ми те е върнал в страната ти, понеже знаех, че те е направил свободна, бях решил да дойда при теб и да те доведа отново тук, като ти отнема свободата.

— Това ли си решил да правиш сега?

Гарик поклати глава.

— Знам, че най-много държиш на свободата си, затова има и друго решение.

— Аз също бих искала да има, но не виждам такова.

— Истината, това е единственото разрешение, Брена. Моля се с цялото си сърце да съм грешал, като не съм ти вярвал. Ако си ме лъгала, сега ще разберем това. И тогава аз само ще се надявам никога вече да не ти се налага да лъжеш.

— Не те разбирам, Гарик. Ти не ми повярва преди, а аз нямам никакво доказателство, което да ти представя сега.