Джоана Линдзи - Зимни огньове

За известно време Елоиз не каза нищо, след това тихо запита:

— Нима си научила?

— Да, казаха ми. Преди малко ти ме попита защо не съм казала на никого, че очаквам дете. Ето защо. Няма да остана в страна, където животът на детето ми ще зависи от това дали то изглежда здраво и силно, или е крехко и слабовато.

— Знам, че това е суров обичай. Самата аз не знаех за това отначало. Изгубих две деца при раждане и когато научих за този обичай, у мен се надигнаха съмнения. Но въпреки това не мога да попитам Анселм. Третото ми дете се роди много хилаво, но Анселм знаеше колко много го исках особено след загубата на първите две. Това дете също умря по-късно.

— Знам историята и искрено съжалявам!

— Исках да умра, когато дъщеря ми загина. Щеше да бъде по-добре въобще да не беше живяла.

— Грешиш, Елоиз. Жестоката съдба е отнела скъпото за теб същество. Ти сигурно имаш прекрасни спомени за нея, а тя е могла да види макар и малка част от този свят. Аз никога няма да се съглася с този обичай. Моето дете няма да бъде родено тук.

— Добре познавам мъжа си, Брена. Той няма да те върне у вас, докато не се роди детето. Значи това няма да стане преди следващата пролет.

— Не! — извика Брена и така подскочи, че столът щеше да падне. — Той ми обеща!

— Сега ти трябва да мислиш за детето. Ако не понесеш пътуването по море, може да го загубиш!

— Аз мисля за детето!

— Брена, ти си силна жена. Не е нужно да се съмняваш, че детето ти няма да е като теб.

— Как можеш да ми докажеш това? Можеш ли да ми обещаеш, че Гарик няма да го доближи?

— Законът тук е такъв, че бащата трябва да приеме детето и да му даде името си. Ти съдиш Гарик много строго. Аз го възпитах в християнска любов.

— Но той е викинг и ме мрази. Няма да иска детето ми да живее.

— Помни, че това е и негово дете. Ще ти кажа и още нещо. Гарик ще пътува на изток това лято, но тъй като закъсня, няма да се прибере преди следващата пролет.

Анселм и Хю се върнаха от северните земи, но Гарик продължи направо на изток. Брена можеше да бъде спокойна, че той няма да се върне, преди да е родила детето си.

Елоиз много вярно беше отгатнала реакцията Анселм, той наистина отказа да върне Брена у дома й. Отиде, за да й каже лично това, а със себе си взе Елоиз, за да превежда. Срещата не мина много гладко, защото на Брена никак не й се искаше да остане още една година в тези земи. Но Анселм беше в чудесно настроение след раждането на първия си внук и след новината, че има на път друг продължител на рода. Той настояваше Брена да се върне в къщата му, но тя твърдо отказа.

— Това е за твое добро — обясни Елоиз. — Вече няма да можеш да живееш сама.

— Мога и ще го направя! — разгорещено каза Брена. — Никога вече няма да завися от другиго.

— Трябва да си помислиш, Брена. Ти ще имаш нужда от помощ.

— Казах — не!

— Поне веднъж забрави гордостта си, момиче. Вече не можеш да мислиш само за себе си, а и за детето.

— Тя продължава да е също толкова упорита, както и преди — огорчено каза Анселм. — Няма да бъде щастлива при нас. Ако и синът ми не беше също толкова твърдоглав, сега нямаше да имаме такива грижи.

— Ще остана тук и ще се справя. Това, че ще натежа, няма да ми попречи да си осигурявам храна. Няма да яздя, но гората е съвсем наблизо и е пълна с дивеч? Вместо да сека дърва за огъня, ще събирам съчки. Ще се погрижа детето ми да не пострада.

— Ние не си мислим, че ти няма да се справиш, но понякога стават нещастия.

— Аз ще внимавам.

Елоиз въздъхна.

— Ако не искаш да дойдеш при нас, ще се съгласиш ли поне някой да дойде при теб? Леля ти каза, че ти ще реагираш точно по този начин и пита дали ще може да дойде тук. Аз съм съгласна, но всичко зависи от теб.

Брена не отговори веднага. Да бъде отново заедно с леля си, би било чудесно, да има някой, с когото да споделя, да си говори, да й помага за детето.

— А ще направите ли леля ми също свободна жена?

Елоиз се обърна към Анселм.

— Брена би се съгласила Лини да дойде тук само ако й върнеш свободата.

— Това няма да стане никога!

— Какво е по-важно в случая? — избухна Елоиз. — Брена ще умре тук сама. Детето също ще умре. Тя не може да разбере това, но ние можем.

— Това момиче е истинско наказание — ядоса се Анселм. — Преди да я доведа тук, животът ни беше много по-лек.

— Какво е решението ти? Постъпи така, както смяташ, че ще бъде най-правилно.

— Лини ще бъде тук утре сутрин. Ще дойде при теб като свободен човек. Освен нея ще изпратя още една жена, която ще помага за по-тежката работа. Недей да си мислиш, че леля ти ще се занимава с цепене на дърва или носене на вода.