Джоана Линдзи: Сърца в пламъци

Всъщност Селиг щеше да се ядоса, както и братовчедите й Олаф, Хакон и Отер — най-възрастният от тримата. Но тъй като щяха да бъдат далеч от брега, когато я откриеха, при невъзможността да я върнат обратно те щяха да се примирят, след като излееха гнева си. Тя щеше да получи само укори, понеже никой от тях не би вдигнал ръка срещу нея. Пък и всички знаеха, че момичето няма да се остави да бъде бито, без да се съпротивлява.

— Защо, Кристен? — попита Тайра веднага щом научи за плана. — Майка ти ще плаче. Баща ти ще… — тя потръпна. — Не смея да си помисля какво ще направи.

Кристен се усмихна на по-младото момиче.

— Няма да стори нищо, докато не се върна. Освен това майка ми никога не плаче. Тя ще престане да се тревожи за мен, когато й кажеш къде съм. Мама ще се досети какво съм направила, но ще се тревожи още по-малко, когато разбере със сигурност. Затова ти се доверих.

— Щеше ми се да се довериш на някой друг. Баща ти ще бъде бесен.

— Но яростта му няма да е насочена към теб, Тайра. И трябва да ми обещаеш, че ще им кажеш утре, след като отплавам със Селиг, преди да са започнали да се тревожат.

— Ще го направя, Кристен, но все още не разбирам защо трябва да им се противопоставяш. Никога досега не си искала да тръгнеш с брат си.

— Разбира се, че исках, просто не съм ги питала. А и това е последната възможност да отплавам със Селиг. Догодина баща ми ще ме отведе на юг, за да си намеря съпруг, ако аз сама не си намеря в Хедеби.

— Ти говориш сериозно за търсенето на съпруг от другаде? — попита Тайра учудено.

— Ти си помисли, че се шегувам?

— Разбира се. Това означава да живееш далече оттук, далече от родителите си.

— Независимо за кого ще се омъжа, аз ще трябва да напусна тази къща.

— Но ако се омъжиш за Шелдън, ще си близо до дома.

— Но няма да съм силно влюбена, Тайра. Предпочитам да съм влюбена, дори ако трябва да живея в Далечния изток. Но ти забравяш, че баща ми притежава два големи кораба и един по-малък. Мислиш ли, че няма да идват да ме виждат, независимо къде живея?

— Разбира се, че ще идват. Наистина забравих това.

— Добре. Тогава престани да се опитваш да промениш решението ми, защото това не е по силите ти. Ще прекарам чудесно, Тайра, а ти не се тревожи за това, което ще последва. Не знаеш колко вълнуващи са пазарните градове, защото никога не си ходила там. Бях малка, когато ме заведоха там за първи път, и тогава се интересувах само от стоките, които се продаваха, а не от мъжете. А там ходят мъже от цял свят. Ще намеря онзи, когото ще обичам, ще го доведа у дома и това ще успокои гнева на баща ми.

— Щом така казваш — кимна скептично Тайра.

— Да. А сега ела долу, защото иначе хубавите парчета от месото ще свършат.

Те влязоха в шумния салон. Приятелките бяха интересна гледка — Тайра бе малка и деликатна, едва достигаща рамото на Кристен, а самата Кристен изглеждаше изключително красива в синята си копринена рокля, която прилепваше плътно по стройната й фигура. Голите й ръце бяха украсени с тежки златни гривни.

Шелдън тупна Кристен отзад, когато тя мина край него. В отговор момичето се обърна и му се изплези. Искаше й се и той да отплава, но младежът, заедно с братята си, щеше да помага на баща си Перин да вдигне още няколко стаи на къщата това лято, както и да засее зърното.

Братовчед й, Отер, също я закачи. Той обхвана кръста й и я повдигна, после я целуна.

— Това беше за късмет, детко — каза той развеселен от виното.

Кристен се засмя. Макар тя вече не беше дете, той продължаваше да я нарича така само защото бе с десет години по-възрастен от нея. Баща му бе един от чичовците на баща й. Той и братята му сега живееха при чичо й Хю. Първият й братовчед, Атол, нямаше да отплава, защото бе единственото дете на Хю и чичо й държеше синът му да остане близо до дома.

— Трябва ти късмет само за да търгуваш на изток? — запита тя Отер.

— Викингът винаги има нужда от късмет, когато плава. Посоката няма значение — намигна й той.

Кристен поклати глава. Нощта едва започваше, а той вече се бе напил. На сутринта в морето щеше да се чувства доста зле.

— Пусни я, Отер, преди да е умряла от глад — извика някой.

Той я пусна, но преди това също я тупна отзад. Кристен му направи гримаса и се запъти към дългата маса, на която бе седнало семейството й. Тя я заобиколи, но стигна само до стола на баща си, който я придърпа в скута си.

— Сърдиш ли ми се, Крис?

Гарик я погледна загрижено. Майка й вече бе говорила с него и той още веднъж бе казал не. Очите й срещнаха неговите, тя се усмихна и обви ръце около врата му.