Джоана Линдзи - Сърца в пламъци

— Колко пъти съм ти се сърдила?

— Много пъти и винаги когато не става това, което искаш.

Кристен се засмя:

— Те не се броят.

— Нали разбираш, защо не можеш да отплаваш със Селиг? — попита нежно той.

— Да, знам, защо не искаш да ме пуснеш — въздъхна тя — Понякога ми се иска да съм ти син.

При тези думи Гарик отпусна глава назад и гръмко се засмя. Тя се намръщи.

— Не виждам какво смешно има в това.

— Приличаш на майка си повече, отколкото си мислиш, Крис — каза той. — През половината си живот тя се опитваше да бъде син. А аз съм благодарен, че имам дъщеря, и то красива като теб.

— Тогава ще ми простиш ли, ако… ако съм направила нещо, което не би одобрил?

Той й се усмихна.

— А, това е само предположение, нали? Мисля, че мога да ти простя всичко.

Тя се отпусна и го целуна.

— Обичам те — каза нежно Кристен и баща й я притисна до себе си. Това изкара въздуха й и тя извика.

Той я смъкна от скута си и нареди:

— Вземи си нещо за ядене, преди всичко да е свършило! — Гласът прозвуча грубо, но изражението му бе пълно с обич.

Кристен зае мястото си на пейката между майка си и Селиг, който напълни халбата й с медовина.

— Нали няма да се мръщиш, Крис? Не искам да си спомням това мръщене през цялото пътуване.

Кристен се усмихна, когато той напълни чинията й, защото това рядко се случваше.

— Съжаляваш ме, нали, Селиг?

Селиг изръмжа:

— Ти като че ли позволяваш на някого да те съжалява.

— Не, затова и ти недей. Ще ме гледаш намръщена само тази вечер, за да не идвам утре да гледам как заминаваш без мен.

— Засрами се, Кристен — каза й Брена. — Ако искаше да накараш брат си да се почувства виновен, задето те оставя тук, успя.

— Глупости — усмихна се Кристен на Селиг и каза на майка си: — Дори няма да ми липсва.

Селиг я погледна обидено и се обърна, за да каже нещо на Атол, който бе седнал от другата му страна. Кристен въздъхна, защото брат й още не знаеше колко истина има в думите й, въпреки че щеше да се досети, когато откриеше, че тя е отплавала с него.

Брена възприе въздишката и погрешно.

— Наистина ли си нещастна заради решението на баща си?

— Това щеше да е чудесно приключение, преди да се омъжа, мамо — отговори искрено Кристен. — Ти си преживяла няколко приключения, преди да се омъжиш, нали?

— Да, и при това доста опасни.

— Само че едно търговско пътуване не е опасно. А и татко каза, че много приличам на теб.

— Да, чух го — усмихна се Брена. — И беше прав, знаеш ли. Опитвах се упорито да бъда сина, който моя баща никога не бе имал. Но твоят има трима чудесни сина и се радва на единствената си дъщеря. Не искай да бъдеш различна от това, което си, скъпа.

— Аз исках само това приключение — призна Кристен.

— Тогава престани да го искаш и то само ще дойде при теб.

— Както е станало с теб?

— Не съжалявам за приключението, което ме доведе тук, но тогава не мислех така. И ти сигурно ще заминеш на юг, макар баща ти още да не знае това — шепнешком й довери Брена — Ще му кажа, че не искаш Шелдън, когато къщата утихне, защото това ще го разочарова. Той и Перин така се надяваха на това.

— Съжалявам, мамо.

— Не съжалявай, скъпа. Ние искаме ти да си щастлива и ако не можеш да постигнеш това с Шелдън, то нека бъде така. Ще ти намерим мъж, когото да обичаш.

„Ако първо аз не го намеря“, помисли си Кристен, докато целуваше майка си за лека нощ, както малко преди това бе целунала и баща си. Тя се надяваше и двамата да я разберат и да й простят.

— Обичам те, мамо!

Бурята, макар и все още не много силна, издаде Кристен. Започна да й се повдига веднага щом корабът започна борбата с вълните. Добър моряк излезе, няма що. Тя бе забравила, че това се случи и последния път, когато тръгна по море. Най-малкото вълнение обръщаше стомаха й.

Някой бе чул звуците, които издаваше, и отвори капака на товарното отделение. Щом я погледна, морякът затръшна обратно капака. Тя дори не видя кой беше, люлеенето на кораба се усилваше.

Досега имаше късмет. Успя да се промъкне в стаите на братята си зад конюшнята и да вземе един кат от дрехите на Торал за пътуването, въпреки че бе приготвила няколко от собствените си рокли, за да ги облече, когато пристигнеха в пазарните градове. Влизането в товарното отделение бе най-лесната част, тъй като само един мъж бе останал на кораба и той спеше, седнал на палубата. Кристен, бърза и пъргава, въпреки ръста си, се възползва от тази възможност. Макар и тъмно, товарното отделение бе удобно. То бе пълно с високи вързопи от кожи, зад които тя можеше да се скрие и да си направи меко легло.