Джоана Линдзи: Сърца в пламъци

— Сигурна съм, че не си ме чакала само за да ми задаваш неудобни въпроси — каза Брена.

Кристен заби поглед в краката си:

— Надявах се, че може би сте поговорили с татко сега, когато той е в такова добро настроение, и си го попитала…

— …дали можеш да отплаваш с брат си? — завърши Брена, като стисна ръката й — Защо това пътуване е толкова важно за теб, Кристен?

— Искам да си намеря съпруг! — Сега тя каза честно това, което не можеше да признае пред баща си.

— И мислиш, че тук у дома не можеш да намериш?

Кристен погледна нежните сиви очи.

— Тук няма никой, когото да обичам, мамо. Особено по начина, но който ти обичаш татко.

— И си преценила всички, които познаваш?

— Да.

— Искаш да кажеш, че не можеш да приемеш Шелдън?

Кристен не искаше да обявява пред родителите си решението, което бе взела, но кимна с глава.

— Обичам го, но по начина, по който обичам братята си.

— Значи това, което искаш, е да се омъжиш за чужденец?

— Ти също си омъжена за чужденец, мамо.

— Но аз и баща ти се познавахме много време преди да признаем любовта си и да се оженим.

— Не мисля, че ще ми отнеме толкова време, за да разбера, че съм се влюбила.

Брена въздъхна:

— Добре съм те въоръжила със знанията, които самата аз не притежавах, когато срещнах баща ти. Много добре, скъпа, довечера ще поговоря с Гарик, но не се надявай да промени решението си. Аз също не искам да заминаваш с брат си.

— Но мамо…

— Остави ме да довърша. Ако Селиг се върне навреме, баща ти може да бъде убеден да отплаваш.

— А ако лятото бъде към края си, когато той се върне?

— Тогава ще трябва да се изчака до пролетта. Ако трябва да те изгубя заради някой мъж далеч на юг, то нека това стане напролет… ако не държиш да си намериш съпруг сега?

Кристен поклати глава. Не точно това имаше предвид. Тя искаше да замине сега, далече от заплахите на Дирк, но не можеше да каже това на майка си, защото самата Брена би подгонила младежа.

— Но тогава ще бъда с една година по-стара — изтъкна Кристен с надеждата да убеди майка си.

Брена се усмихна на дъщеря си, защото девойката не осъзнаваше колко красива е сега.

— Възрастта ти няма да има значение, скъпа, повярвай ми. Ще се сбият за теб, щом научат, че търсиш съпруг, както стана и тук. Още една година няма да има значение.

Кристен замълча. Те седнаха пред отворената врата, която пропускаше вътре топлия бриз и дневната светлина. Голямата каменна къща, построена от прадядо й, нямаше прозорци, за да не пропуска сковаващия зимен студ. Девойката помагаше на майка си в изработката на големия гоблен, тъй като Брена нямаше търпение да го шие сама.

Внезапно Кристен попита:

— Мамо, какво би направила, ако искаше да отплаваш с този кораб?

Брена се засмя, мислейки, че въпросът е разрешен:

— Щях да се промъкна на него и добре да се скрия в товара за ден или два, докато се отдалечим оттук.

Очите на Кристен се разшириха невярващо.

— Наистина ли би го направила?

— Само се шегувам, разбира се. Защо ще искам да отплавам без баща ти?

Семето бе посято и Кристен не можеше да спре да мисли за това. Майка й бе споменала на шега за промъкване на кораба, но в това имаше зрънце истина, което не можеше да се пренебрегне. Брена бе достатъчно дръзка, за да направи това. Тя бе правила и по-смели неща преди. Нали тя бе обиколила фиорда, за да се върне при Гарик, след като я бяха откраднали от него точно преди сватбата? Кристен също можеше да бъде толкова смела. Тя можеше да запази свободата си и в същото време да избяга от Дирк, ако се впуснеше в това приключение. Всъщност, запали я мисълта за приключението.

Идеята имаше само един недостатък. Бяха й забранили да тръгва и един Бог знае как щяха да я накажат, когато се върнеше. Във възбудата си Кристен отхвърли тези мисли и остави тревогите на Тайра. Братовчедка й бе загубила любовта си към приключенията веднага щом излезе от детството. Не и Кристен.

Момичетата бяха в стаята на Кристен на горния етаж — единственото място, което предлагаше усамотение от прощалното тържество, което бе в разгара си. Тази нощ екипажът щеше да спи в хола. Тайра бе дошла с баща си, за да се сбогува с брат си Торолф. Той бе тук от няколко дена, за да помага в приготовленията. Кристен се радваше, че братовчед й отплава, понеже бяха близки приятели. Когато бяха малки, тя дори се бе опитала да научи Торолф на някои от езиците които знаеше, но момчето се оказа лош ученик. Вероятно само той щеше да бъде на нейна страна, когато Селиг и тримата й братовчеди започнеха да я укоряват за глупавата постъпка.